Тед Деккер - Три

Слейтър се отпуска на колене и се накланя към жертвата си. Жертвоприношение пред боговете. Повдига чаршафа и подпъхва ръцете си под тялото й до лактите. Тя лежи неподвижно, като пън. Той леко я придърпва към гърдите си. Тя се плъзна от леглото и увисва в ръцете му. Съпругът се търкулва на другата страна и застива. Перфектно.

Слейтър се изправя и я изнася от къщата без да си прави труда да затваря вратата. Когато сяда зад волана, часовникът в колата му показва 4:57. Жената диша тежко на задната седалка.

Слейтър пали колата и потегля. Би могъл първо да я отнесе до укритието, а след това да се върне за колата, но не иска да я оставя паркирана пред къщата по-дълго от необходимото. Твърде умен е, за да постъпи така. Хрумва му, че това е първият път, когато води гост в убежището. Когато се събуди, тя ще бъде първият човек освен него, който ще види неговия свят. При тази мисъл получава пристъп на паника.

Но пък това е още по-добра причина да не я пуска навън. Така или иначе е решил какво ще се случи, нали? Слейтър винаги е знаел, че дори Кевин да си признае, тя пак ще трябва да умре. Разкриването му пред друго човешко същество ще бъде просто временно явление. Ще го преживее. И все пак защо не се беше сетил по-рано за това? Не е грешка, просто недоглеждане. Но недоглеждането може да предизвика грешки. Смъмря се на ум и завива по тъмната улица.

Слейтър вече не се старае да се крие. Жената се размърдва и той й дава нова доза хлороформ, измъква тялото от задната седалка и го мята през рамо. Отива бързо до вратата, отключва я и влиза в малката стая. Затваря вратата, слага опипом верижката и светва лампата.

Мъждива светлина залива помещението. Надолу по стъпалата. Нова верига, нова лампа. През тунела. Отваря втора врата с втори ключ. Убежището. Вкъщи си е най-хубаво.

Мисълта, че трябва да споделя дома си с друг човек, изведнъж вече не изглежда толкова ужасна. Дори носи своето очарование. Тук има всичко, от което се нуждае. Храна, вода, баня, легло, дрехи, електроника — естествено, няма да споделя нищо от тези удобства с нея.

Жената отново се размърдва.

Той отива до стаята, която е подготвил. Килерът някога съдържаше материалите, необходими за неговите игри, но той го разчисти за нея. Не бива да отхвърля възможността тя да знае как да взриви динамит, нали? Стаята е с размери седем на седем и стените й са от бетон, с изключение на дървения таван. Вратата е от стомана.

Той я оставя на циментения под и отстъпва назад. Тя стене и се претъркулва на една страна. Така е добре.

Той затваря вратата, залоства я с резето и натиква навита на руло черга в процепа между вратата и пода. После угася лампата.

Понеделник

Сутрин

Кевин чу звъненето, преди да се събуди. Звучеше му като писклив кикот. Или пресеклив писък. След това се разнесоха ударите, туптене, което би могло да е от сърцето му. Но приличаше повече на удряне по врата.

— Сър? — Някой викаше, обръщаше се към него със сър.

Някак си успя да повдигне клепачи. През прозореца струеше светлина. Къде се намираше? Вкъщи. Отново се унесе. Все някога трябваше да стане и да отиде на училище, но точно в момента се чувстваше така, сякаш е бил прегазен от носорог. Отново затвори очи.

Отново се разнесе приглушеният глас.

— Кевин? Телефонът…

Той рязко отвори очи. Слейтър. Животът му се беше преобърнал с краката нагоре заради един мъж на име Слейтър, който се свързваше с него по телефона. Телефонът звънеше.

Той се изниза от леглото. Часовникът показваше 7:13. Слейтър му беше дал срок до шест. Той изтича към вратата на спалнята, отключи я и я отвори. Отпред стоеше единият от агентите, които наблюдаваха къщата му, и държеше в ръка безжичния телефон от кухнята.

— Извинявай, че те събудих, но телефонът ти звъни на пресекулки от около петнайсетина минути. Обаждат се от платен телефон. Дженифър ни каза да те събудим.

Кевин стоеше пред него само по раирани боксерки.

— А дали… се е случило нещо?

— Не съм чул.

Кевин взе разсеяно телефона.

— Добре. Следващия път ще вдигна.

Агентът се поколеба за миг, след което с безизразно лице тръгна надолу по стълбите. Кевин дори не му знаеше името. Мъжът беше облечен с тъмносиньо яке и светлокафяви панталони; косата му беше черна. Вървеше вдървено, може би бельото го стягаше. Но човекът си имаше име, а може би съпруга и деца. Живот. Ами ако Слейтър се беше впуснал след този човек, вместо след Кевин? Или беше подгонил някого в Китай, непознат на западняците? Като стана дума за това колко ли мъже или жени по света са се изправили срещу своя Слейтър? Странно за какви неща си мисли, докато стои до стълбището и наблюдава как агентът излиза през входната му врата.