Тед Деккер - Три

— Да обобщим онова, което знаем.

Агентите Бил Галахър и Брет Микелс седяха край масата, подпрели брадичките си с ръце и бяха вперили погледи в Дженифър. Кевин се облегна на стената и скръсти ръце. Безнадеждно беше. Бяха победени; нямаха никакви следи; край с тях. През последните два часа, откакто намериха бележката на Слейтър, бяха обсъдили стотици идеи.

— Знаем, че той увеличава мащаба. Кола, автобус, сграда. Знаем, че при предишните му заплахи винаги е подсказвал какво ще взриви. Тук няма такова нещо. Имаме време до шест сутринта да отгатнем гатанката или… и ние не знаем какво. Освен това разполагаме със самата гатанка. Кой успява да избяга от затвора си, но си остава в плен?

Дженифър разпери ръце.

— Забравяш най-важното — обади се Кевин.

— Което е?

— Фактът, че здраво сме заразили.

Двамата агенти го изгледаха така, сякаш току-що е влязъл и е размърдал застрашително мускули. Дженифър го погледна с крива усмивка.

— Шегите винаги са добре дошли.

— Хора — рече Микелс. — Този път смята да взриви хора.

— Винаги е имало хора.

— Да, но мишените му бяха кола, автобус и сграда. Този път се цели право в хората.

— Отвличане — допусна Кевин.

— Това е една от възможностите.

— Ако питате мен е най-вероятната — каза Микелс. Той се изправи. — Отговаря на профила.

Дженифър се приближи до масата.

— Добре, ако някой няма по-добра идея, започваме да работим по тази хипотеза.

— Защо му е на Слейтър да отвлича някого? — попита Кевин.

— По същата причина, поради която заплаши да взриви автобуса — отвърна Микелс. — За да получи признанието.

Кевин го погледна съкрушено. Бяха преговаряли едно и също до втръсване и накрая винаги стигаха до това. Накрая винаги опираха до признанието.

— Вижте. — Той усети как го заливат топли вълни. Не трябваше да го прави, но не можеше да се сдържи. — Ако имах и най-малката представа какво трябва да призная, мислите ли, че щях да се стискам и да си мълча?

— Спокойно, човече. Никой не смята…

— Идея си нямам какво е това признание! Този човек е луд! — Кевин пристъпи напред, наясно, че вече е престъпил чертата. — Всички примират за признанието на Кевин. Добре, дадох им го, нали? Разказах им как съм убил човек още като дете. Но те искат още. Искат кръв! Искат кръвта ми да оплиска клюкарските им колонки! Кевин, детето убиец, което съсипа Лонг Бийч!

Ръцете му трепереха. Те го гледаха мълчаливо.

Той прокара пръсти през косата си.

— Господи…

— Никой не иска кръвта ти — възрази Дженифър.

— Съжалявам. Просто… Не знам какво да правя. Вината не е моя.

— Трябва ти почивка, Кевин — каза Дженифър. — Но ако Слейтър смята да отвлича някого, то ти си най-вероятната мишена. Вярно, той каза, че не си ти, но не мога да съм сигурна какво означава това. — Тя се обърна към Галахър. — Продължавайте да наблюдавате къщата, но аз ще му сложа транспондер. Кевин, ще ти дадем един малък предавател. Искам да го залепиш на място, където няма да бъде намерен. Няма да го включваме засега — този тип си пада по електрониките; може да сканира за сигнали. Ще го включиш, само ако нещо се случи. Обхватът му е близо петдесет метра. Достатъчно ли ти е?

Той кимна.

Тя се приближи до него.

— Хайде да те отведа до вас.

Галахър тръгна към микробуса, който все още стоеше паркиран на улицата. Кевин излезе заедно с Дженифър. Чувстваше се смазан заради двата безсънни дни. Беше му трудно да върви, камо ли да мисли.

— Съжалявам. Нямах намерение да избухвам така.

— Няма нужда да се извиняваш. Просто се опитай да поспиш.

— Какво смяташ да правиш?

Тя погледна на изток. Хеликоптерите се бяха прибрали за през нощта.

— Бяхме предупредени: никакви ченгета. Ще назначим охрана на най-вероятните жертви, но според нас той смята да отвлече кмета. Или да заложи нова бомба. — Тя поклати глава. — Прав си, здраво сме загазили.

Стигнаха до колата.

— Разговорът с теб — каза той — означаваше много за мен. Благодаря ти.

Дженифър се усмихна, но очите й гледаха уморено. Колко беше спала през последните три дни? Той внезапно се почувства ужасно заради нея. Тя приемаше залавянето на Слейтър твърде лично.

— Върви си вкъщи и поспи — каза Дженифър и го стисна за ръката. — Галахър ще те последва. Пред къщата ти сме поставили човек. Ако Слейтър се свърже с теб — ако се случи нещо — веднага ми се обади.

Кевин се озърна и видя Галахър, който се качваше в черната кола.

— Някак си се съмнявам, че ще бъда аз. Той не иска това. С мен всичко ще бъде наред. Въпросът е кой ще пострада.