Тед Деккер - Три

Ами ако се окажеше Дженифър? Сам беше в Хюстън.

— Ами ти? — попита той.

— Защо ще иска да отвлича мен?

Кевин сви рамене.

— Нямам кой знае колко приятели.

— Предполагам това означава, че ме поставяш сред тях. Не се тревожи, мога да се грижа за себе си.

Когато Кевин изслуша инструкцията на Галахър за оперативните процедури на предавателя и се шмугна в леглото, отдавна беше минало три часа. Съзнанието му спеше още преди главата му да докосне възглавницата. Той потъна в дълбок сън, забравил за ужасите в новия му живот.

Поне за час-два.

Слейтър стои до оградата, спотаен в мрака. Дал им е срок до шест часа, но този път ще бъде готов преди това, преди да започне да се развиделява. Казал им е шест, защото харесва тройките, но не може да рискува да си свърши работата по видело.

Откакто беше пристигнал преди половин час, не беше забелязал никакво движение в къщата. Според първоначалния план възнамеряваше просто да взриви къщата заедно с всичките й обитатели. Но след като обмисли изключително внимателно крайната си цел, защото Слейтър е най-добър в това, той измисли нов план. Заключването на жената в клетка ще изправи града на нокти. Едно е да се чудиш кой е следващият безименен гражданин, който ще открие бомба под леглото си; далеч по-смущаващо е да знаеш, че госпожа Сали Джейн, която живее на улица „Звезди и райета“ и си купува бакалските стоки в „Албъртсънс“, е заключена в клетка и отчаяно чака Кевин Парсън да си признае.

Освен това Слейтър никога досега не е отвличал човек. При мисълта за това го побиват тръпки. Въобще не е толкова отегчително като тийнейджърите, които си бъркат в носа.

Слейтър поглежда часовника си. 4:46. Това дели ли се на три? Не, но 4:47 се дели. И от него го дели само една минута. Перфектно. Перфектно, перфектно, перфектно. Възхищението от собствената му интелигентност е толкова силно, че Слейтър започва лекичко да потреперва. Той стои до оградата строго дисциплиниран, устоявайки на импулса да хукне към къщата и да я извлече от леглото. Той е строго дисциплиниран и трепери. Интересно.

Толкова дълго чака. Осемнайсет години. Шест пъти по три. Три плюс три пъти по три.

Двете минути се източват много бавно, но на Слейтър не му пука. Той е роден за това. Поглежда към часовника си. 4:47. Повече не може да чака. Една минута по-рано. Три се дели на едно. Достатъчно близо.

Слейтър се приближава до плъзгащата се стъклена врата, изважда шперц с облечената си в ръкавица ръка и за по-малко от десет секунди я отключва. Дишането му се учестява и той се спира, за да го успокои. Ако останалите се събудят, ще трябва да ги убие, а въобще няма намерение да го прави. Интересува го само жената.

Промъква се в кухнята и оставя вратата отворена. Те нямат кучета или котки. Само едно дете. Съпругът е единствената грижа на Слейтър. Той застава неподвижно на покрития с плочки под и изчаква очите му да привикнат към мрака, вдишвайки дълбоко миризмите на дома. Сетивата са ключът към пълноценното изживяване. Вкус, зрение, миризми, чувства, звуци. Яж каквото ти харесва, гледай каквото можеш, докосвай когото поискаш. Това иска той от Кевин. Да вкуси, да докосне, да помирише истинското си аз. Това ще го унищожи. Планът е перфектен. Перфектен, перфектен, перфектен.

Слейтър си поема дълбоко дъх, но го прави много бавно.

Тръгва през всекидневната и слага ръка върху бравата на голямата спалня. Тя се отваря без звук. Перфектно. В стаята е тъмно. Тъмно като в рог. Перфектно.

Отива бавно до леглото и застава над жената. Дишането й е по-учестено от това на мъжа. Тя е обърната към него, отворила леко уста, косата й е разпиляна върху възглавницата. Той протяга ръка и докосва чаршафите. Меки и гладки. Може да стои с часове там и да вдъхва аромата им, без да бъде забелязан. Но светлината скоро ще се появи. Той не харесва светлината.

Слейтър бръква в джоба на ризата си и изважда една бележка, която оставя върху скрина. За Кевин. Бръква в якето си и изважда тампон марля и бутилка хлороформ. Развива капачката на бутилката и излива малко течност върху тампона. Миризмата изпълва ноздрите му и той задържа дъха си. Това би трябвало да е достатъчно силно, за да я прати в безсъзнание, без да оказва съпротива.

Той завърта капачката на бутилката, пуска я в джоба си и поставя марлята пред носа на жената, като внимава да не я докосне. Първоначално тя не помръдва, след това изскимтява нещо в съня си. Но не помръдва. Той изчаква двайсет секунди, докато дишането й не се забавя достатъчно, за да го убеди, че е изпаднала в безсъзнание. После пъхва тампона в джоба си.