Тед Деккер - Три

Кевин се върна в спалнята. Трябваше да се обади на Дженифър. Отдавна беше минало шест часа — сигурно нещо се беше случило.

Телефонът изведнъж иззвъня. Той го вдигна.

— Ало?

— Кевин? — Обаждаше се Юджийн. Кевин изведнъж изтръпна. Звукът на този глас. В къщата нямаха телефон. Мъжът се обаждаше от улицата.

— Да.

— Слава богу! Слава богу, момче! Не знам какво да правя! Просто не знам какво да правя…

Защо например не се самоубиеш!

— Какво има?

— Не съм сигурен. Просто Принцесата не си е у дома. Събудих се, а тя беше изчезнала. Никога не излиза, без да ме предупреди. Помислих си, че може да е отишла да купи кучешка храна, защото нашата я изхвърлихме, но тогава се сетих, че изгорихме кучето и…

— Млъквай, Юджийн. Моля те, млъкни и се опитай поне веднъж да кажеш нещо смислено. Тя се казва Белинда. Значи Белинда е излязла, без да се обади. Сигурен съм, че ще се върне. Нали можеш да преживееш няколко часа без нея?

— Това не е в неин стил. Имам много лошо предчувствие, Кевин! А сега и Боб се разтревожи. Не спира да обикаля стаите и да вика Принцесата. Трябва да дойдеш…

— Забрави. Обади се на полицията, щом толкова се притесняваш.

— Принцесата няма да ми позволи! Нали знаеш…

Той продължи да говори, но Кевин вече не го чуваше. Умът му се беше вкаменил. Ами ако Слейтър беше отвлякъл Белинда? Ами ако дъртата вещица наистина беше изчезнала?

Но защо му е на Слейтър да отвлича Белинда?

Защото независимо дали ти харесва или не, Кевин, тя ти е майка. Ти имаш нужда от нея. Ти искаш тя да ти бъде майка.

По челото му изби студена пот и той не беше сигурен защо. Трябваше да се обади на Дженифър! Къде беше Саманта? Може пък да са се чули с Дженифър.

Той прекъсна бърборенето на Юджийн.

— Ще ти се обадя по-късно.

— Не можеш да ми се обадиш! Трябва да се прибера!

— Тогава се прибирай.

Кевин затвори. Къде беше оставил номера на Дженифър? Все още само по боксерки, той изтича на долния етаж, грабна с трепереща ръка визитката, която беше оставил на плота и набра номера.

— Добро утро, Кевин. Изненадана съм, че вече си буден.

— Как разбра, че съм аз?

— Вкарала съм номера ти в списъка на домашния ми телефон.

— Научи ли някакви новини?

— Не още. Току-що се чух със Саманта. Изглежда сме грешали, че Слейтър и Гатанката са един и същ човек.

— Може би имаме проблем, Дженифър. Преди малко ми се обади Юджийн. Казва, че Белинда е изчезнала.

Дженифър не отвърна нищо.

— Мислех си дали е възможно Слейтър…

— Белинда! Точно така! Съвпада идеално!

— Така ли?

— Не мърдай оттам. Ще те взема след десет минути.

— Какво? Къде ще ходим?

Тя се поколеба.

— На Бейкър стрийт.

— Не, не мога! Сериозно, Дженифър, не мога да отида там просто така.

— Не разбираш ли? Това може да е пробивът, от който се нуждаем! Ако наистина я е отвлякъл, то Слейтър е вързан за Белинда, а Белинда е вързана за къщата. Знам, че ще ти бъде трудно, но се нуждая от теб.

— Няма как да си сигурна в това.

— Не можем да си позволим да бъркам.

— Защо просто не отидеш сама?

— Защото ти си единственият, който знае как да го победи. Ако Слейтър е отвел Белинда, значи всичко е свързано с къщата. С миналото. Трябва да има някакъв ключ към него и аз се съмнявам, че ще го открия сама.

Той разбираше какво иска да му каже, но думите й му звучаха повече като бръщолевене на психиатър, отколкото като истина. Ала беше възможно да е права.

— Кевин? Ще бъда там с теб. Вътре има само хартия и дъски; това е. Вчера ходих там, забрави ли? Освен това Белинда я няма. Десет минути?

Белинда я нямаше. Боб не беше проблем — той беше жертва. Без Белинда Юджийн беше просто един стар глупак. Вещицата я нямаше.

— Добре.

Бялата къща изглеждаше злокобно както винаги. Той я погледна през стъклото на колата, чувствайки се като пълен глупак. До него седеше Дженифър. Тя го познаваше толкова добре. Чувстваше се като разголен пред нея.

Белинда не беше в къщата. Освен ако не се беше върнала вече. В такъв случай нямаше да влиза вътре. Дженифър можеше и да го накара. Тя изглеждаше доста убедена, че не й е разказал всичко, но честно казано, не можеше да се сети за нищо повече. Слейтър беше момчето, а момчето нямаше нищо общо с къщата.

— Кога ще пристигне Сам? — попита той.

— Каза колкото се може по-скоро, но имала да свърши няколко задачки.

— Чудя се защо не ми се обади.

— Казах й, че спиш. И тя обеща да ти се обади веднага след като се освободи. — Дженифър погледна към къщата. — Ти не си й казал, че си заключил момчето в мазето — доколко Сам познава детството ти, Кевин? Вие сте заедно от години.