Тед Деккер - Три

Тук нямаше никакви ключове към Слейтър.

Из къщата се разнесе вой — Юджийн. Боб се обърна и хукна натам. Значи беше вярно.

Кевин тръгна към всекидневната, без да обръща внимание на воплите, които се носеха от голямата спалня. Може би трябваше да подпали това място. Да го изгори като гнездо на плъхове. Да добави още малко пепел към задния двор. Стълбището към мазето все още беше задръстено с купища книги и списания, които не бяха докосвани от години.

Дженифър излезе от голямата спалня.

— Отвлякъл я е.

— Досетих се.

— Оставил е бележка. — Тя му подаде синкаво листче хартия. На нея, с познатия почерк, бяха надраскани три думи.

Признай си, дрисльо.

— Или какво — каза той. — Ще я хвърлиш в някоя лагуна?

Кевин гледаше думите, вцепенен след трите дни, изпълнени с ужаси. Донякъде не го интересуваше, донякъде съжаляваше старата вещица. И в двата случая и най-съкровените му тайни щяха да бъдат стоварени на масата и целият свят щеше да има голям избор. Това беше целта. Кевин не беше сигурен дали все още му пука.

— Можем ли вече да си тръгваме?

— Приключи ли?

— Да.

Тя се огледа.

— Щом се разчуе за тона, Министерството на здравеопазването сигурно ще има санитарен полуден.

— Трябва да изгорят тази къща.

— И аз това си мислех — отвърна тя и го погледна. — Добре ли си?

— Чувствам се… объркан.

— Доколкото зависи от всички, тя ти е майка. Може да се учудят, че изглежда не ти пука за нея. Тя може и да е вещица, но е човешко същество. Един бог знае какво ще й причини.

Емоциите го връхлетяха неочаквано и на талази. Изведнъж се почувства така, сякаш се задушава в тясно, тъмно пространство. Тя му беше майка, нали? И той беше ужасен от факта, че дори мислеше за нея като за майка си, макар всъщност да я мразеше повече от Слейтър. Освен ако двамата не бяха една и съща личност и тя не беше инсценирала отвличането си.

Кевин се изпълни с объркваща смесица от отвращение и мъка. Усети как се срива. Очите му плувнаха в сълзи и лицето му се сбръчка. Той се обърна към вратата. Усещаше погледите им с гърба си. Мама. Буца заседна на гърлото му; от лявото му око се стече сълза.

Добре поне че не го виждаха. Нямаше да позволи на никого да го види такъв. Той мразеше Белинда и плачеше за нея, и се мразеше за това, че плаче за нея.

Това вече беше твърде много. Тръгна бързо към изхода, отвори с трясък вратата и излезе, хълцайки. Надяваше се, че Дженифър няма да го чуе; не искаше да го вижда такъв. Той беше просто едно изгубено момче и плачеше като изгубено момче, и наистина искаше мама да го гушне. Единственият човек, който никога не го беше прегръщал.

— Кевин? — Дженифър се затича след него.

Той просто искаше Принцесата да го прегърне.

Понеделник

Следобед

Този въпрос измъчваше Саманта през цялата нощ. Сценарият прилепваше към нечия невидима ръка като ръкавица; въпросът беше, чия ръка? Кой беше Слейтър?

След като се събуди, разговаря с Дженифър и научи за бележката, която беше оставена под чистачката на Кевин. Трябваше да хване по-ранния полет! Дженифър подозираше, че става въпрос за отвличане, но от седем часа сутринта нямаше никакви доказателства за нечестна игра.

Сам разказа на Дженифър за Салман. Ако пакистанецът наистина се беше срещал със Слейтър в Ню Йорк, то тогава човекът с татуировката, когото беше намерило ФБР, не бе Слейтър, защото той беше заличил своята. Освен това Слейтър не можеше да бъде Гатанката — по време на убийството на Рой той се намираше в Ню Йорк. Дженифър не беше склонна да приеме безрезервно заключенията й, но между двата случая определено имаше несъответствия, които очевидно я притесняваха. Започваше да подозира, че Гатанката и Слейтър имат съвсем различни мотиви.

Колкото до татуировката, до няколко часа щяха да са наясно.

Самолетът на Сам се приземи на летището в Лос Анджелис в 12:35. Тя нае кола и се отправи на юг към Лонг Бийч. Трафикът по магистрала 405 беше типичният за работен ден. Тя се обади на Дженифър. Агентката отговори още след първото позвъняване.

— Здрасти, Дженифър, Сам се обажда. Научи ли нещо?

— Всъщност, да. Татуировката не ни върши работа. Нашият човек работи на нефтена платформа шест месеца в годината. През последните три седмици е бил там.

— Ясно. Нещо ново за отвличането?

Дженифър се поколеба и Сам настръхна.

— Снощи Белинда е била отведена от дома й — каза агентката.

— Белинда Парсън? — Пулсът на Сам се ускори.