Тед Деккер - Три

— Въведение в етиката.

— Само още един въпрос, докторе. Вие сте религиозен човек, със степен по психология; според вас човешката същност духовна ли е в основата си, или е психологическа?

— Знам, че Фройд би се обърнал в гроба, но според мен няма съмнение, че човекът в същността си е духовно същество.

— И Кевин би се съгласил с това?

— Да, сигурен съм.

— Благодаря ви за отделеното време, докторе. Оставяте впечатлението за много благоразумен мъж.

Той се засмя.

— Плащат ми да бъда такъв; така че се опитвам. Ако има още нещо, не се колебайте да ми се обадите.

Сам затвори телефона. Етика. Тя прегледа есето и установи, че в него само са изложени няколко теории за човешката природа. На края му имаше ново заглавие: „Истинска същност“. Тя остави листите на пода. Къде ли би държал Кевин записките си върху човешката природа?

Тя се приближи до секцията и взе една дебела книга, озаглавена „Преосмисляне на нравствеността“. Книгата беше използвана, оръфана по ъглите, с пожълтели страници. Отвори я и видя, че е от библиотеката. Издадена през 1953 година.

Прехвърли страниците, но не откри никакви бележки. Тъкмо се накани да я остави на рафта, когато задната корица се разтвори и оттам изпаднаха няколко листа. На единия с почерка на Кевин беше написано: Истинската същност на човека. Есе.

Саманта събра страниците и седна на бюрото. Това бяха само записки. Три страници със записки. Тя ги прегледа — кратко схематично изложение с отделни глави, което отговаряше на темата. Конспект. Докато живеем, се учим и живеем според наученото, но не толкова добре. Как може природата да е мъртва и въпреки това да живее? Той е мъртъв в светлината, но процъфтява в мрака. Ако Доброто и Злото могат да разговарят един с друг, какво биха си казали? Всички онези, които живеят в светлината, но се крият в мрака.

Колко проникновено. Но тук няма нищо, което Слейтър би могъл…

В този момент замръзна. На дъното на четвъртата страница имаше три кратки думи.

Аз съм аз.

Веднага разпозна почерка. Слейтър.

— Аз съм аз. Мили боже!

Тя подреди листите на бюрото с трепереща ръка. Обзе я паника.

Не. Спри. Какво всъщност означава „Аз съм аз“, Сам? Означава, че Слейтър е Слейтър. Слейтър се е промъкнал тук и го е написал. Това не доказва нищо, освен че си вре носа навсякъде в живота на Кевин.

Ако Доброто и Злото могат да разговарят един с друг, какво биха си казали?

Как тогава Кевин и Слейтър разговаряха един с друг? ФБР имаше запис. Как, как? Освен ако…

Втори мобилен телефон. Той използваше втори мобилен телефон!

Сам хукна към стаята на Кевин. Мили боже, нека да греша ! Той не беше помръднал. Тя се промъкна до него. Къде ли държи телефоните? Онзи, който Слейтър му беше дал, стоеше винаги в десния му джоб.

Имаше само един начин да го направи. Бързо, преди да го е събудила. Сам бръкна в десния му джоб. Той носеше свободни панталони, но тежестта му притисна ръката й към матрака. Тя докосна телефона, напипа устройството за запис на гърба му. Този беше на Слейтър.

Отиде от другата страна на леглото, приближи се и пъхна ръка в левия му джоб. Кевин изсумтя и се претърколи настрани, с лице към нея. Тя застана неподвижно, докато дишането му не възстанови спокойния си, бавен ритъм, и отново пъхна ръка в левия му джоб.

Пръстите й напипаха пластмаса. Сам знаеше, че е права, но въпреки това го измъкна. Мобилен телефон, еднакъв с онзи, който Слейтър беше оставил на Кевин, само че не сребрист, а черен. Тя го отвори и прегледа списъка на обажданията. Те бяха… единствено до другия мобилен телефон. Едно обаждане до телефона в хотелската стая. И две до домашния телефон на Кевин.

Това бе телефонът, който Слейтър беше използвал. Да говори, да детонира бомбите. Главата й пулсираше. В това нямаше никакво съмнение.

Щяха да го разпънат на кръст.

Сам се отдалечи от леглото, затвори вратата на Кевин и хукна надолу по стълбите. В ръката си стискаше телефона, който Слейтър беше използвал за обажданията си — вече нямаше да може да се обажда, поне не от този телефон. На излизане не си направи труда да се прикрива — направо излезе през задната врата, пресече улицата и хукна към колата си.

Аз, Слейтър, съм аз, Кевин. Това беше най-големият страх на Саманта. Че приятелят й от детинство страда от множествено личностно разстройство, както беше предположила ден по-рано в разговора си с Дженифър и по-късно беше отхвърлила, защото Кевин беше в стаята, когато Слейтър се обади. Но предишната вечер, докато се опитваше да заспи, внезапно се сети, че беше разговаряла със Слейтър едва след като Кевин бе излязъл. Той можеше просто да натисне бутона за набиране в джоба си и след това да говори със Сам от коридора. Възможно ли беше това?