Тед Деккер - Три

Какво виждаше Дженифър, когато го гледаше? Вижда същото като теб, Сам. Вижда Кевин и не може да не го обича така, както го обичаш ти.

Сам протегна ръка, изкушена да го погали по бузата. Не, не както го обичам аз. Никой не може да го обича така. Готова съм да дам живота си за този мъж. Тя отдръпна ръката си. По дясната й буза се стече сълза. О, колко те обичам, скъпи Кевин. Тези три дни с теб ми напомниха колко отчаяно те обичам. Моля те, кажи ми, че ще посечеш този дракон. Ние ще го посечем, Кевин. Заедно ще убием звяра, рицарю мой.

Споменът за ролите от детството им я изпълни с топлина. Тя се извърна и тръгна към гардероба му. Не беше сигурна какво точно търси. Нещо, оставено от Слейтър. Нещо, пропуснато от ФБР, защото не се бяха досетили, че принадлежи на Слейтър.

Кевин беше подредил спретнато дрехите си. Панталони и ризи висяха в редичка, дънките бяха сгънати и подредени на купчинки, обувките подредени на стойка. Университетските дрехи вдясно, ежедневните дрехи вляво. Тя се усмихна и поглади панталоните. Подуши ризите. Миризмата му изпълни ноздрите й. Невероятно как след толкова много години още я помнеше. Той все още беше момче. Мъж, Сам. Мъж.

Тя претърси гардероба, след това бавно огледа останалата част от стаята, заобикаляйки го тихо, внимавайки да не издава звуци. С изключение на лекото повдигане и спускане на гърба му, Кевин не помръдваше. Сам не откри нищо.

В банята също нямаше нищо и тя почувства облекчение. Не искаше да намира нищо.

Кабинетът му. Сам затвори вратата и седна пред бюрото. Прокара пръсти по книгите му: Въведение във философията; Социология на религията. Херменевтика — общ преглед . Десетина други. Той беше първи семестър в колежа по богословие, но си беше купил учебници поне за две години.

На пода до бюрото забеляза малка купчина листи и я вдигна. Есе, което беше озаглавил „Истинската същност на човека“. Той беше истински човек.

Моля те, Сам, стига с тия романтични отклонения. Свърши си работата, заради която си дошла.

Шумът вече не я притесняваше. Две врати я деляха от спалнята на Кевин. Тя претърси чекмеджетата и прегледа книгите една по една. Точно там Слейтър би оставил следи. Това беше стаята, където се упражняваше умът. Той беше обсебен от числа и ребуси. Умът. Някъде, някъде.

Малка пачка визитки с нейния телефонен номер най-отгоре лежеше до калкулатора, който изглеждаше чисто нов, сигурно все още неизползван. Първата визитна картичка беше на Джон Франсис, доктор по философия, декан по учебната част в Тихоокеанския Колеж по богословие. Кевин често споменаваше този мъж. Дженифър сигурно вече беше разговаряла с него.

Ами ако не беше? В последните четири дни не бяха имали време за стандартните процедури или подробни разследвания. Тя взе телефона и се обади на номера от визитката. Секретарка с носов глас я попита дали иска да остави съобщение. Не, благодаря. Тя затвори, обърна визитката от другата страна и видя, че Кевин беше надраскал там друг номер със същите инициали. Тя го набра.

— Здравейте, Джон на телефона.

— Ало, с доктор Джон Франсис ли говоря?

— Същият.

— Обажда се Саманта Шиър от Калифорнийското бюро за разследване. Работя заедно с агент Дженифър Питърс по случая на Кевин Парсън. Запознати ли сте с него?

— Разбира се. Агент Питърс беше при мен вчера сутринта.

— Кевин има много високо мнение за вас — каза Сам. — Имате докторат по психология, нали?

— Точно така.

— Каква е преценката ви за Кевин?

— Това е малко като да питате кои животни живеят в морето. Кевин е чудесен човек. Малцина са хората, чийто ум би могъл да предизвика интереса ми. Невероятен… естествен.

— Естествен. Да, той е естествен. Почти прозрачен. Точно затова е толкова странно, че не може да си спомни греха, който Слейтър иска от него да изповяда, не мислите ли? Чудя се с какво ли е бил ангажиран през последните няколко седмици? Някакви повтарящи се теми, проекти, дисертации?

— Всъщност да. Той силно се интересуваше от човешката същност. Може да се каже, че беше погълнат от този проблем.

Сам вдигна черновата на доклада.

— Истинската същност на човека — каза тя. — И каква е човешката същност? Всъщност каква е според Кевин?

— Ами, точно това е загадката, нали? Не съм съвсем сигурен какво би казал Кевин. Той ми се обади, че имал нов модел, но искаше да ми го представи изцяло в доклада си.

— Хм. И кога трябва да ви го предаде?

— Идната сряда.

— По кой предмет?