Тед Деккер - Три

Тя беше с Кевин в колата, когато Слейтър се обади малко преди да се взриви автобусът. Но всъщност нямаше никакво доказателство, че той наистина е бил на линия. Нямаха запис на разговора.

Това беше абсурдно. Беше невъзможно! Но колкото и да се опитваше, Сам не можеше да се сети за нито един определен случай, който да докаже, че те не са един и същ човек. Нито един.

Чиста догадка! Можеше да е просто съвпадение.

А сега и това.

Ако Доброто и Злото могат да разговарят един с друг, какво биха си казали?

Сам стигна до колата си, стомахът й се беше свил на топка. Това можеше да се окаже недостатъчно. Беше проявила безотговорност, когато сподели догадките си с Дженифър. Мъжът, в когото мислиш, че се влюбваш, е ненормален. И го беше казала толкова спокойно, по простата причина че самата тя не го вярваше. Просто вършеше онова, за което бе обучена. Но това… това беше съвсем друг въпрос.

И Кевин не беше ненормален! Просто играеше различни роли, както години наред го беше правил с Белинда. Когато за пръв път е започнал да разбира истинското зло, се е разделил на няколко личности. Момчето. Той беше момчето! Само че не знаеше това. За единайсетгодишния Кевин момчето беше злата личност, която трябваше да бъде убита. Така че той го е убил. Но момчето никога не умряло. Слейтър просто е останал инертен до момента, когато есето на Кевин за същността на човека не му е позволило да изплува отново на повърхността.

Въпреки това съществуваше вероятността тя да греши. В случаите на множествено личностно разстройство алтернативните личности рядко имаха собствено съзнание. Слейтър нямаше да знае, че е Кевин; Кевин нямаше да знае, че е Слейтър. Всъщност те не бяха един и същи човек. Физически, да, но във всички останали случаи — не. Докато Кевин спеше, Слейтър може би живееше и кроеше планове да убие Белинда, а Кевин нямаше представа за това. Някои от нещата, които вършеше Слейтър, можеха да съществуват само в съзнанието му; други, като бомбите и отвличането, трябваше да бъдат извършени наистина.

Тя хвърли телефона на Кевин на седалката и набра номера на Дженифър по своя.

— Джен…

— Трябва да се видим! Веднага. Къде си?

— Сам? В участъка съм. Какво има?

— Получи ли резултатите от лабораторията за отпечатъците и записите?

— Не. Защо? Къде се намираш?

— Току-що бях в къщата на Кевин и идвам към теб. — Тя зави по улица „Уилоу“.

— Как е Кевин?

Сам си пое дълбоко дъх и бавно го издиша.

— Спеше. Дженифър, намерих у него втори телефон. Същият, който е използван за обажданията до телефона с рекордера. Не знам по какъв друг начин да ти го кажа. Според мен Кевин е Слейтър.

— Това е… Мисля, че вече го обсъдихме. Той е бил в стаята, когато Слейтър…

— Чуй ме, Дженифър. През последните дванайсет часа обмислих ситуацията от стотици различни ъгли. Не казвам, че мога да го докажа; Бог ми е свидетел, че ми се иска да не е вярно, но ако е, той има нужда от помощ! Той има нужда от теб. Освен това е единственият, който може да ни отведе до Белинда. Кевин няма да знае къде е тя, но Слейтър ще знае.

— Моля те, Сам, това е лудост! Как би могъл да извърши всичко това? Поставили сме наши хора около къщата. Подслушвахме го вътре! Как е успял да се измъкне и да отвлече Белинда?

— Това е неговата къща; той ще знае как да се измъкне навън, без вашите момчета да го усетят. Къде е бил между три и пет часа през нощта?

— Спеше…

— Кевин може и да си е мислил, че спи, но дали е било така? Според мен през последните четири дни едва ли е имал шест поредни часа сън. Помисли само. Докато сте го подслушвали, не е провел нито един телефонен разговор, поне не докато е бил в къщата. Дано да греша, наистина се надявам, но според мен ще откриеш противоречията. Той е твърде умен. Но освен това иска истината да излезе наяве. Подсъзнателно или съзнателно, не знам, но той започва да прави грешки. Иска светът да узнае. Това е отговорът на гатанката.

— Кое пада, но никога не се пуква? Кое се пуква, но никога не пада? Зората и нощта — каза Дженифър. — Противоположности. Кевин.

— Кевин. Кевин е момчето; затова така и не го видях, когато бяхме малки. Той е бил в мазето на склада, но само той, без някакво друго момче. Наранил се е сам. Проверете кръвната група. Признанието, което иска Слейтър, не е, че Кевин се е опитал да убие момчето, а че той е бил момчето. Че Кевин е Слейтър.

— Аз съм моят грях — рече разсеяно Дженифър. Гласът й леко потрепваше.

— Какво?

— Нещо, което той ми каза снощи.