Тя затвори очи и си пое дълбоко дъх. Сега какво?
— Веднага искам да получа касетата. Започнете издирване в концентрични кръгове. Той се придвижва пеша.
Тя остави телефона си на масата и сплете пръсти, за да овладее треперенето им. Нервите й бяха опънати до крайност. Четири дни и колко сън? Дванайсет, четиринайсет часа? Случаят току-що се бе превърнал от ужасяващ в безнадежден. Той щеше да убие Белинда. Това беше неизбежно. Кой щеше да убие Белинда? Слейтър? Кевин?
— Госпожо?
Тя вдигна глава и видя един от детективите на Милтън на вратата.
— Има обаждане за вас. Казва, че опитал да се обади на личния ви номер, но било заето. Не си каза името.
Тя кимна към стационарния телефон на бюрото си.
— Прехвърли го тук.
Той пренасочи обаждането и Дженифър вдигна слушалката.
— Питърс.
— Дженифър?
Беше Кевин. Дженифър беше прекалено зашеметена, за да отговори веднага.
— Ало?
— Къде си?
— Съжалявам, Дженифър. Тръгвам след него. Но трябва да го направя сам. Ако ме последваш, той ще я убие. Записвате разговорите в къщата, нали? Изслушай касетата. Повече не мога да говоря, защото ще ме засекат, но исках да те предупредя. — Гласът му звучеше отчаяно.
— Кевин, няма нужда да го правиш. Кажи ми къде се намираш.
— Трябва да го направя. Изслушай касетата. Не е каквото си мислиш. Слейтър ми причинява всичко това. И не си прави труда да ми звъниш; ще изхвърля този телефон. — Той рязко прекъсна връзката.
— Кевин?
Дженифър тресна телефона в гнездото му. Прокара трескаво пръсти през косата си и отново вдигна слушалката. Набра номера на Саманта.
— Ало?
— Кевин изчезна, Сам — рече Дженифър. — Преди малко е получил обаждане от Слейтър, че до шест часа ще убие Белинда. Примамва Кевин да се срещне с него, казва, че той би трябвало да знае къде и че там е тъмно. Доколкото знам, това е всичко. Касетата пътува насам.
— Пеша ли е тръгнал? Как са го оставили да се измъкне?
— Не знам. Проблемът е, че времето е малко, а сме изгубили контакт.
— Мобилният на Слейтър…
— Каза, че ще се отърве от него.
— Връщам се обратно — каза Сам. — Не може да е отишъл твърде далеч.
— Ако предположим, че си права за Кевин, то Слейтър го привлича към място, което и двамата познават от детството си. Някаква представа къде?
Сам се поколеба.
— Складът?
— Ще го проверим, но нещо не ми се връзва.
— Остави ме да помисля. Ако извадим късмет, ще го намерим. Концентрирайте търсенето си на запад — по-близо до Бейкър стрийт.
— Има още една възможност, Сам. Знам, че може да звучи пресилено, но ако Слейтър се опитва да натопи Кевин?
В телефона цареше мълчание.
— Изследванията на криминалистите ще ни дадат по-добра картина, но мобилният телефон може да е бил подхвърлен и списъкът с набрани номера да е бил дублиран чрез реле. Това отговаря на целта: Кевин е набеден, че е психопат, който тероризира сам себе си, той е съсипан, а Слейтър се измъква. Отмъщението е постигнато.
— Всичко е много объркано — каза тихо Сам. — Вземи данните от записа; да се надяваме, че те ще ни кажат нещо повече.
— Работя по въпроса. — Галахър влезе в помещението и седна пред бюрото й с папка в ръка. — Обади ми се, ако се сетиш още нещо.
— Само още нещо — каза Сам. — Говорих с доктор Джон Франсис и той ми спомена, че вече си разговаряла с него, но според мен няма да е зле отново да му се обадиш. Той познава Кевин много добре и освен това е специалист в твоята област. Просто ти го предлагам.
— Благодаря ти, ще го направя.
Тя затвори телефона и се обърна към Галахър.
— Какво имаме?
— Както вече казах, не са готови. Но въпреки това ти нося нещо. Някога чувала ли си за гласов модулатор?
— Какво?
— Гласов модулатор. Уред, който променя гласовия модел.
— Е, и?
— Ами мога да запиша гласа си и да го програмирам така, че да звучи като твоя.
— И какво? Образецът от гласа на Кевин, който им изпратихме, не отговаря въобще на този на Слейтър — какво имаш предвид?
— Разговарях с Карл Ригс от лабораторията. Твърди, че дори да определят, че гласовете на Слейтър и Кевин имат един и същ гласови модел, някой, който разбира от тези неща би могъл да го постигне посредством гласов модулатор.
— Нещо не мога да разбера какво имаш предвид, Галахър. — Гласът й звучеше раздразнено.
— Имам предвид, че Слейтър може да променя гласа си така, че да звучи като вариант на Кевиновия глас. Може да се е сдобил с гласов образец, да го е обработил по електронен път и след това да е проиграл гласовия модел в различен регистър и с различна интонация. С други думи, може да говори през кутия, която прави гласа му да звучи като Кевин, който се опитва да не звучи като Кевин. Разбра ли ме?
Читать дальше