Тед Деккер - Три

— Защото знае, че ще анализираме записите и ще стигнем до извода, че и двата гласа са на Кевин. — Тя примигна.

— Точно така. Макар че всъщност не са.

— Сякаш иска да натопи Кевин.

— Възможно е. Ригс каза, че разследват случай във Флорида, където съпругата на някакъв мъж е отвлечена за откуп от милион долара. Общината събрала парите. Но се оказало, че гласът на похитителя е всъщност запис на гласа на съпруга, обработен чрез гласов модулатор. Очевидно е отвлякъл собствената си жена. Следващия месец го изправят пред съда.

— Не знаех, че съществува такова нещо като гласовия модулатор.

— Не е съществувало допреди година. — Галахър се изправи. — В този случай дори ако и двата гласови отпечатъка съвпадат с гласа на Кевин, няма как да знаем дали и двата са негови, докато не изключим употребата на гласов модулатор. Ригс ще получи резултатите от анализа чак утре. Работят усърдно върху него, но все пак отнема време.

— А отпечатъците от обувки?

— Трябва да са готови тази вечер, но според него и те няма да ни помогнат много. Не са достатъчно отчетливи.

— Значи просто искаш да ми кажеш, че нищо няма да ни свърши работа?

— Казвам, че може би няма да свърши.

Той си тръгна и Дженифър се отпусна в стола си. Милтън. Вече зависеше изцяло от него. Всички патрулни коли в града трябваше да се включат в търсенето на Кевин и то трябваше да се проведе така, че нито грам информация да не попадне в медиите.

Дженифър затвори очи. Всъщност това нямаше значение. Единственото важно нещо бе, че Кевин е изчезнал. Момчето беше изгубено.

Идеше й да заплаче.

Кевин се придържаше към страничните улички, като подтичваше колкото се може по-естествено, въпреки болезненото пулсиране в главата му.

Когато го приближаваха коли или пешеходци, той или сменяше посоката, или преминаваше от другата страна на улицата. В най-добрия случай само навеждаше ниско глава. Ако можеше да си позволи прекия маршрут, щеше да съкрати времето наполовина.

Но Слейтър беше казал: „сам“, което означаваше да избягва правоохранителните органи на всяка цена. Този път Дженифър щеше да бъде принудена да изкара полицаите на улицата. Щеше отчаяно да се опитва да го намери преди Слейтър, защото знаеше, че Кевин няма никакви шансове срещу него.

Кевин също го знаеше.

Той тичаше, макар да бе наясно, че няма как да се изправи срещу Слейтър и да оцелее. Белинда щеше да умре; той щеше да умре. Но нямаше друг избор. Въпреки вярата му, че ще се освободи, през последните двайсет години той всъщност не беше напускал този зандан. Но вече край. Щеше да се изправи срещу Слейтър и да загине или да оживее, опитвайки се за последен път да достигне свободата.

Ами Дженифър? Ами Сам? Щеше да ги изгуби, нали? Най-хубавите неща в живота му — единствените, които имаха значение — щяха да му бъдат отнети от Слейтър. И ако този път успееше да се откачи от него, мъжът отново щеше да се върне и да го преследва. Не, този път трябваше да сложи край веднъж и завинаги. Трябваше да убие или да бъде убит.

Кевин преглътна тежко и се затича през нищо неподозиращите жилищни квартали. В небето бучаха хеликоптери. Той не можеше веднага да различи полицейските от останалите, затова се криеше от всички, което го забавяше още повече. Единайсет полицейски коли пресичаха пътя му, принуждавайки го всеки път да поема в друга посока. Тичаше вече час, а все още не бе изминал и половината път дотам. Изпъшка и увеличи темпото. Часовете станаха два. С всяка стъпка решителността му нарастваше, докато вече почти усещаше вкуса на омразата си към Слейтър, медния вкус на кръв върху пресъхналия си език.

Районът със складовете изникна пред очите му без предупреждение. Тичането му премина в по-бавен ход. Мократа му риза беше залепнала за тялото му. Сърцето му туптеше силно както от нерви, така и от изтощение.

Часът беше пет. Слейтър им беше дал шест часа. Три плюс три. Върховата точка в тази извратена игра на тройки. Сигурно целият град вече се беше впуснал да намери Белинда преди крайния срок девет часа. ФБР беше изслушало записите от къщата и заедно със Сам бяха насочили обединените си усилия към разгадаването на шифрованото съобщение на Слейтър. Знаеш как, Кевин. Тук долу е тъмно.

Дали Сам ще се сети? Той никога не й беше разказвал за това място.

Кевин прекоси железопътната линия и се шмугна сред рядката горичка от дървета, която стигаше до покрайнините на града. Близо. Толкова близо.