Тед Деккер - Три

Колата на ФБР все още се намираше някъде на улицата. Кевин се измъкна през задния вход и хукна на изток, в противоположна посока. След една пресечка сви на юг. Те щяха да разберат, че се е измъкнал. Всъщност сигурно бяха записали последното обаждане на Слейтър. Ами ако тръгнеха след него? Трябваше да каже на Дженифър да стои настрани. Би могъл да използва мобилния телефон, но разговорът трябваше да бъде кратък, за да не успеят да засекат местоположението му.

Ако тъмното там долу беше мястото, за което си мислеше… Кевин стисна зъби и изръмжа. Мъжът беше извратен. И щеше да убие Белинда — празните заплахи не му бяха присъщи.

Ами ако ФБР изпратеше хеликоптери? Той сви на запад и се притаи до дърветата край тротоара. Пистолетът му убиваше отзад.

Затича се.

— Сега! Фактите ми трябват сега, не след десет минути — тросна се Дженифър.

Обикновено докладите пристигаха от Куантико на интервали, определени от главния агент. Галахър обясни, че следващият прозорец ще бъде след десет минути.

— Ще се обадя, но те работят върху уликите само от няколко часа. А може да им отнеме цяла седмица.

— Не разполагаме с цяла седмица! Те знаят ли какво става тук? Кажи им да си пуснат телевизорите, за бога!

Галахър кимна с глава и излезе.

След обаждането на Сам светът й се беше сринал за миг. Тя все още не искаше да приеме вероятността Кевин да е взривил автобуса или библиотеката.

От бюрото си в ъгъла можеше да види изхода от другата страна на морето от бюра. Милтън изскочи от кабинета си, грабна си палтото и тръгна към вратата. Къде отиваше? Той се спря, извърна се и Дженифър инстинктивно наведе глава, за да избегне визуалния контакт. Когато отново погледна натам, си беше тръгнал. Изпълни я необясним гняв. Но всъщност нищо от случилото се не беше по вина на Милтън. Той просто си вършеше работата. Вярно, обичаше да застава пред фотоапаратите, но пък наистина имаше своите отговорности да информира обществото. Тя насочваше раздразнението и гнева си към него без определена причина — знаеше го, но не можеше да се успокои.

Това не беше Кевин, напомни си Дженифър. Дори ако наистина той беше Слейтър, което все още не беше доказано, онзи Кевин, когото тя познаваше, не би могъл да взриви нищо. Съдебните заседатели щяха да се запознаят с миналото му и да се съгласят с нея. Ако Слейтър беше Кевин, то той беше просто част от разчупената му личност, а не самият Кевин.

В този миг я връхлетя една мисъл и тя се сепна. Възможно ли беше Слейтър да топи Кевин? Какъв по-добър начин да съсипеш един човек от това да го обявиш за ненормалник, който се опитва да взриви Лонг Бийч? Тя седна пред бюрото си, грабна бележника си и започна да записва.

Слейтър е момчето; той иска отмъщение. Той тероризира Кевин и след това убеждава света, че той е Кевин, който тероризира себе си, защото е Слейтър. Кевин е съсипан, а Слейтър избягва. Това би вдигнало летвата пред идеалните престъпления.

Но как ли го беше изпълнил Слейтър? Сам беше намерила два телефона. Защо Кевин ще обикаля наоколо с два телефона, без дори да подозира за това? И как номерата, на които е звънял Слейтър, са се оказали в списъка с обаждания на втория телефон? Посредством електронно реле, което копира номерата така, че да изглежда сякаш телефонът е бил използван. Възможно е. И как беше успял Слейтър да пъхне телефона в джоба на Кевин, без той да разбере? Сигурно е станало тази сутрин, докато Кевин е спял. Кой има достъп до Кевин…

Телефонът й иззвъня и тя го грабна без да се замисли.

— Дженифър.

— Обажда се Клод, наблюдателя. Имаме проблем в къщата. Някой току-що се обади на Кевин.

— Кой? — Дженифър се изправи рязко, отблъсквайки стола си назад.

Статичен шум.

— Слейтър. Сигурни сме, че с той. Но това не е всичко.

— Задръж така. Имаш ли записа от телефона на Кевин?

— Не, имаме запис от вътрешността на къщата. Някой с гласа на Слейтър се обади на Кевин от вътрешността на къщата. Аз… ъ-ъ-ъ, знам, че може да прозвучи странно, но в къщата имаме два гласа. Изпращам ви записа. Той заплашва да убие жената до шест часа и предлага на Кевин да се срещнат.

— Каза ли къде?

— Не. Каза, че Кевин знае къде. Каза, че там долу е тъмно, това е всичко.

— Ти разговаря ли с Кевин?

— Взехме решение да влезем вътре. — Той замълча. — Кевин го нямаше.

Дженифър се строполи върху стола си.

— Оставили сте го да излезе?

Клод звучеше объркано.

— Колата му все още е в гаража.