Тед Деккер - Три

Тя се усмихна.

— Може би следващия път, когато дойда в Хюстън, за да се спася от жегата.

Те напуснаха бара с колата на Стив. Сам не очакваше да чуе точно това. Всъщност направо беше ужасена. Ами ако се окажеше права и за останалото? Мили боже, мили боже.

Сега искаше само едно: да бъде с Кевин. Той имаше нужда от нея повече от всякога. Не можеше да се отърве от спомена за унилия му поглед, с който я изпрати към летището.

Приятелят й от детинство се беше превърнал в наистина невероятен мъж, нали? Може би беше измъчван от миналото си, но въпреки това беше успял да избяга от онази адска дупка, която наричаше дом и беше разцъфнал. Част от нея искаше да избяга обратно при него, да му се хвърли на врата и да го умолява да се ожени за нея. Той, естествено, имаше своите демони; всички ги имаха. Да, пред него лежеше дълъг и труден път, но това не се ли отнасяше до всички? Но тя не познаваше по-искрен мъж от него. Очите му блестяха с въодушевлението и възхищението на дете и умът му поемаше всичко от света в зашеметяващи количества. Напредъкът му беше почти свръхестествен.

От друга страна обаче, тя не можеше да се омъжи за Кевин. Връзката им беше твърде ценна, за да бъде излагана на риск. Той също го разбираше, в противен случай нямаше да си позволи да бъде привлечен от Дженифър. И двамата знаеха, че случайните им романтични забежки са просто закачки.

Тя въздъхна.

— Труден разпит — обади се Стив от другата седалка.

Тя извади мобилния си телефон и набра номера на шефа си. Вече беше късно, но трябваше да му предаде информацията.

— А според мен мина доста гладко — каза тя.

Роланд вдигна телефона при четвъртото позвъняване.

— Вече е полунощ.

— Той закъсня с два часа — каза Сам.

— И?

— И той познава Слейтър.

— Нашият човек?

— Твърде е възможно. Подобни татуировки се срещат твърде рядко. Но той твърди, че са се срещнали в Ню Йорк.

— И какво от това?

— Случило се е преди четири месеца. Срещите им са продължили за около месец. Тогава Гатанката се е намирал в Сакраменто и е убил Рой Питърс.

— Значи Слейтър не е Гатанката.

— Точно така.

— Имитатор?

— Възможно е.

— А ако Слейтър е момчето, той вече няма татуировка на кама на челото си, защото я е премахнал.

— Така изглежда.

Роланд покри говорителя с ръка и заговори на някой друг — най-вероятно жена му, освен ако не се намираше на някое закъсняло събрание, което беше напълно възможно.

— Искам те обратно в Сакраменто още утре — каза той. — Щом Слейтър не е Гатанката, той повече не е твоя грижа.

— Знам, сър. Остават ми три дни от отпуската, забравихте ли?

— Ние я прекъснахме и те извикахме на работа, забрави ли?

— Защото смятахме, че Слейтър е Гатанката. При положение че не е така, тази следа е студена.

Роланд обмисли аргументите й. По отношение на свободното време той не беше от най-умерените. Работеше по осемдесет часа седмично и очакваше от подчинените си да постъпват по същия начин.

— Моля ви, сър, познавам Кевин от дете. За мен той е като семейство. Обещавам ви, само още три дни и се връщам в офиса. Трябва да ме пуснете. Освен това винаги има шанс да бъркам за показанията на Салман.

— Да, има.

— Освен това е възможно Слейтър да познава Гатанката.

— Възможно е.

— Тогава ми дайте още малко време.

— Чу ли за библиотеката?

— Целият свят разбра за библиотеката.

Той въздъхна.

— Три дни. Очаквам да те видя на бюрото ти в четвъртък сутринта. И моля те, действай внимателно. Това е неофициално предупреждение. Доколкото разбирам онова място се е превърнало в змийска дупка. Не остана агенция в страната, която да не е пратила хора там.

— Благодаря ви, сър.

Роланд затвори.

Сам се замисли дали да не звънне на Дженифър, но реши да изчака до сутринта. Единственото, което можеше да й каже бе, че Слейтър не е Гатанката. Трябваше да обмисли предварително информацията си, за да не изтърве нещо, което по-скоро би навредило на Кевин, вместо да му помогне.

Вече беше проверила обратните полети. Единият беше в шест, а другият в девет сутринта. Имаше нужда от сън. Трябваше да се примири с полета в девет. Той минаваше през летището в Денвър и щеше да я отведе в Лонг Бийч по обяд.

— Добре… — Кевин наблюдаваше Дженифър, която крачеше напред-назад по дървения под в склада. Бяха отложили плановете си да предоставят подробностите по случилото се в склада на полицията и вместо това бяха решили да използват мястото като щаб. Според Дженифър това бе единственият начин да държат Милтън настрани.