Тед Деккер - Три

Но тя не го усещаше като слабост. Всъщност го намираше за привлекателен, с неговата разчорлена коса и очарователна усмивка. И тези очи… Това не беше съчувствие, нали?

Тя затвори очи и преглътна. Боже опази, Дженифър. Но пък кога за последно излиза на среща с мъж? Преди две години? Онзи селяк от Арканзас, който бе от сой, както се изрази мама? Дотогава не беше познавала истинското значение на думата отегчение. Би предпочела някой мъж с оформена на катинарче брадичка, който кара Харли и примигва често-често.

Дженифър отвори очи. Кевин седеше по турски на бетона, с лакти върху коленете, облегнал чело върху дланите си. Този мъж не спираше да я изненадва.

— Извинявай, не знам откъде ми дойде всичко това — каза тя.

Той повдигна глава, затвори очи и си пое дълбоко дъх.

— Моля те, не ми се извинявай. Това беше най-милото нещо, което съм чувал от доста време. — Очите му рязко се отвориха, сякаш едва сега бе чул гласа си. — Може би думата най-мило не е съвсем подходяща. Беше… Мисля, че си права. Той се опитва да ме върне назад, нали? Това е целта му. Но кой е той? Белинда?

Дженифър седна до него и подгъна крака. Полата й не беше особено удобна за тази поза, но не й пукаше.

— Трябва да ти кажа нещо, Кевин. Но не искам да те тревожа.

Той се извърна към нея.

— Ходила си в къщата, нали?

— Да. Тази сутрин. Нужни ми бяха няколко заплашителни думи, за да накарам Белинда да ме пусне вътре, но разгледах мястото и се запознах с Юджийн и Боб.

Кевин отново наведе глава.

— Знам, че ти е трудно, но искам да знам какво се е случило в тази къща. Напълно е възможно Слейтър да е някой, нает от Белинда. Това би съвпаднало с профила. Тя иска да те промени. Но без да знам цялата история, не мога да продължа напред.

— Искаш от мен да ти разкажа нещо, което не е известно на никого. Не защото е толкова ужасно — знам, че не съм единственият, който е трябвало да преодолее някои препятствия. Но то е мъртво и погребано. Нима искаш отново да го съживя? Слейтър не се ли опитва да направи същото?

— Аз не съм Слейтър. И честно казано, на мен не ми се струва мъртво и погребано.

— Наистина ли вярваш, че тази игра е свързана с миналото ми?

Тя кимна.

— Според мен целта на Слейтър е свързана с миналото ти, да.

Кевин не каза нищо. Мълчанието се проточи и Дженифър се премести до него, усещайки напрежението му, чувайки тежкото му дишане. Запита се дали ще е уместно да сложи ръка върху неговата, но веднага реши, че не е.

Изведнъж той изстена и се олюля.

— Мисля, че не мога да го направя.

— Не можеш да убиеш дракона, без да го примамиш навън от дупката му. Искам да ти помогна, Кевин. Искам да знам.

Известно време той просто продължи да се полюлява. След това застина на място и дишането му се забави. Може би преживя твърде много за кратко време. През последните три дни върху главата му се стовариха повече проблеми, отколкото човек би могъл да понесе, а тя го изправяше пред нови. Той имаше нужда от сън. Но времето й изтичаше. Слейтър качваше залога.

Тъкмо смяташе да предложи да си починат добре и да обсъдят всичко на сутринта, когато Кевин вдигна глава към тъмното небе.

— Според мен намеренията на Белинда не бяха лоши — заговори той с мек, монотонен глас. — Тя просто търсеше другарче в игрите за Боб. Когато ме осиновиха, той беше на осем години; аз бях на една. Но Боб беше бавноразвиващ се, а аз не бях и Белинда не можеше да приеме това.

Той млъкна и си пое дълбоко дъх. Дженифър се размърда и се облегна на ръката си, за да може да вижда по-добре лицето му. Очите му бяха затворени.

— Разкажи ми за Белинда.

— Не знам каква е историята й, но тя създава своя собствена реалност. Всъщност всички ние го правим, но Белинда познава само крайностите. Тя решава коя част от света е истинска и коя не е. Ако нещо не е реално, тя прави така, че да изчезне. Манипулира всички около нея, за да си създаде една приемлива реалност.

Той млъкна. Дженифър изчака цели трийсет секунди, преди отново да го подтикне да говори.

— Разкажи ми какво е да си син на Белинда.

— Все още не знам, защото съм много малък, но мама не иска да съм по-умен от брат ми. Затова решава да ме направи и мен бавноразвиващ се, защото вече се е опитала да направи Боб по-умен и не е успяла.

Нова пауза. Той сменяше времената, потапяше се в миналото. Дженифър усети как стомахът й се свива.

— Как го прави? Причинява ли ти болка?

— Не. В света на Белинда боят и болката са зло. Тя не ме пуска навън, защото светът отвъд стените на къщата не е истински. Единственият истински свят е онзи, който е създала вътре. Тя е Принцесата. Тя иска да чета, за да може да промени съзнанието ми посредством нещата, които чета, но изрязва части от тях и ме кара да чета само онова, което според нея е истинско. Аз съм на девет, когато разбирам, че има животни, които се казват котки, защото според Принцесата котките са зли. Дори не знаех какво е зло, докато не станах на единайсет. За мен съществува само истинско и неистинско. Всичко истинско е добро и всичко добро произлиза от Принцесата. Аз не правя нищо лошо; правя само неща, които не са истински. Тя прогонва неистинските неща от мен, като ме кара да ги изгладувам. Никога не ме наказва; само ми помага.