Тед Деккер - Три

— Освен ако всичко това не е прикритие за истинските му занимания. Освен ако от самото начало целта му не е била да си отмъсти за онова, което му сторих.

— Това е най-очевидното предположение. Но вече не съм съвсем сигурна. Отмъщението ми се струва твърде елементарна причина. Ако предположим, че Слейтър наистина е момчето, което си заключил, през годините той би намерил хиляди възможности да си отмъсти. Най-логичната му цел би била да те нарани или убие. Според мен Слейтър не възнамерява да те убива. Поне не скоро. Мисля, че иска да те промени. Иска да насочва действията ти по някакъв начин. Според мен играта не е средството; тя е основната му цел.

— Но това е истинска лудост! — Кевин спря и зарови ръце в косата си. — Какво толкова намира в мен? Кой? Кой би искал… да насочва действията ми?

— Знам, че все още не се връзва съвсем, но колкото по-скоро открием истинската мотивация на Слейтър, толкова по-големи са шансовете ни да те измъкнем от тази каша.

Те стигнаха до аварийния изход. Стълбата стигаше до втория етаж и свършваше под един прозорец. Дженифър въздъхна и се облегна на ламаринената стена.

— С две думи: ако съм права, то единственият начин да разбера истинските мотиви на Слейтър е да разбера теб, Кевин. Трябва да науча повече неща за теб.

Той крачеше напред-назад, вперил поглед в бетона, заровил ръце в косата си.

— Искам да знам всичко за къщата — каза тя.

— Няма какво да се знае за нея — отвърна той.

— Защо не ме оставиш сама да преценя?

— Не мога да говоря за къщата!

— Знам, че не можеш, но това може да ни донесе най-добрите улики. Знам, че ти е трудно…

— Според мен нямаш никаква представа! Не си израснала там! — Той крачеше напред-назад и трескаво приглаждаше косата си, след което разпери ръце настрани. — Смяташ, че всичко това означава нещо? Смяташ, че това е реално? Група мравки обикаля земното кълбо и крие тайните си в тъмни тунели? Всички ние си имаме своите тайни. Кой би могъл да каже, че моите са свързани с нещо? Защо останалите мравки не изпълзят от тунелите си и не разкрият собствените си грехове пред света?

Кевин постепенно се разкриваше и Дженифър очакваше точно това от него. Не защото смяташе да се възползва от признанията му, а защото ако се надяваше да му помогне, трябваше да научи тайните му.

А тя искаше да му помогне. Днес дори повече от вчера; щеше да го иска дори ако Слейтър не беше убил брат й.

— Прав си — каза тя. — Всички ние сме низвергнати, както обичаше да казва нашият пастор. Твоят грях не ме интересува. Ако не си забравил, аз дори се противопоставях на изповедта ти. Интересуваш ме ти, Кевин.

— А кой съм аз? — Той беше отчаян. — А? Отговори ми на този въпрос. Кой съм аз? Коя си ти? Кои са всички? Ние се познаваме по делата ни! Ние се познаваме по тайните ни! Аз съм моя грях! Ти искаш да ме опознаеш, значи трябва да научиш греха ми. Това ли искаш? Да стоваря всичките си малки мръсни тайни на масата, за да можеш ти да им направиш дисекция и да опознаеш Кевин, нещастната измъчена душа?

— Нямах предвид това.

— Все едно си го имала, защото е истина! Защо точно аз трябва да се разкривам пред всички, когато пасторът, който живее до нас, също има много противни тайни? А? И ако искаме да го опознаем, то трябва да научим тайните му, така ли?

— Престани! — Дженифър се изненада от гнева, който вложи в думата. — Ти не си твоя грях! Кой ти го внуши? Леля ти Белинда? Виждала съм те, Кевин. Ти ме попита какъв профил съм ти направила. Добре, сега ще бъда малко по-точна. Ти си един от най-милите, най-деликатни, най-интересни, най-привлекателни мъже, които познавам. Това си ти. И не обиждай интелигентността ми или женската ми интуиция, като пренебрегнеш мнението ми. — Тя си пое дълбоко дъх и продължи: — Не знам какви са намеренията на Слейтър и какви са причините му, но ти гарантирам, че постъпваш точно така, както би искал той. Веднъж успя да се измъкнеш от капана. Не се връщай обратно там.

По погледа му тя разбра, че е права. Слейтър се опитваше да го върне обратно в миналото и тази мисъл го ужасяваше до такава степен, че той се сриваше психически. Което помагаше на Слейтър да постигне целта си. Щеше да вкара Кевин обратно в капана на миналото му.

Кевин я погледна зашеметен. В този миг тя осъзна, че не само го харесва, а и силно се интересува от него. Това не й влизаше в работата; тя дори не искаше да се интересува от него, не и по този начин. Симпатията й беше изплувала на повърхността непоискана. Потиснатите винаги я бяха привличали. Слабото й място бяха наранените мъже. И сега в слабото й място беше попаднал Кевин.