Тед Деккер - Три

— В Хюстън? — Точно там беше отишла Сам. — Слейтър е бил в Хюстън миналата седмица? Нещо не ми се връзва.

— Хюстън ли? — обади се Кевин зад гърба й. Те се извърнаха и го видяха да стои на вратата. Той влезе в склада. — Намерили сте нещо в Хюстън?

— Татуировката…

— Да, чух. Но… как така Слейтър се е озовал в Хюстън?

— С тричасов полет или целодневен път с кола — каза Галахър. — Възможно е да пътува дотам и обратно.

Кевин се намръщи.

— Имал е татуировка на нож? Ами ако той се окаже момчето, а не Слейтър или Гатанката? Хващате го и той разбира за мен, къде живея. Само това ми трябва, още един ненормалник.

— Освен ако тоя тип не живее в пещера — каза Галахър, — той вече е чул признанието и е видял лицето ти по телевизията. Има вероятност той да е Слейтър. А вероятността Слейтър да е момчето е още по-голяма. Значи имаме мъж, който те заплашва, но по никакъв начин не признава, че е момчето; момче, което има причина да те заплашва и притежава уникална татуировка. А сега се появява и мъж, който има същата татуировка. Разбирам, че връзката може и да е косвена, но на мен ми звучи твърде правдоподобна. И за по-малко сме арестували хора.

— А достатъчно ли е да го вкарате в затвора?

— В никакъв случай. Тук вече са необходими доказателства. Щом задържим заподозрения, пресяваме събраните доказателства. Имаме гласа на Слейтър, записан на касета. Имаме отпечатъци от стъпките му. Имаме няколко бомби, които са сглобени някъде. Имаме шест микрофона — всичко това събрано за три дни. За подобни случаи това е голям късмет. Аз бих казал, че Слейтър става небрежен.

Днес повече от вчера.

— Или поне ускорява темпото — каза Дженифър. — Като че ли не го притеснява вероятността да го заловим. Което не е много добре.

— Защо? — попита Кевин.

Тя погледна към изпитото му лице. От рошавата му коса стърчаха късчета трева, останали от поляната пред библиотеката. Сините му очи изглеждаха повече отчаяни, отколкото пленителни. Вече не потупваше толкова често с крак, нито пък прокарваше пръсти през косата си. Човекът имаше нужда от почивка.

— Въз основа на профила му стигам до извода, че той се приближава до целта си.

— Която е?

Дженифър погледна Галахър.

— Добра работа, Бил. Защо не събереш всичко и не се обадиш на местните? — Тя хвана Кевин за ръката и го поведе навън. — Нека да се поразходим малко.

Двете улични лампи, които се намираха най-близо до склада, бяха или изгорели, или изключени, за да се пести електричество. Над Лонг Бийч повяваше хладен океански бриз. Тя беше съблякла сакото си и носеше златиста блуза без ръкави и черна пола — но в този час беше доста хладничко, всъщност.

Дженифър скръсти ръце на гърдите си.

— Добре ли си?

— Изморен съм.

— Няма нищо по-добро от хладния нощен въздух, което да ти проясни главата. Насам. — Тя го поведе към аварийния изход отзад.

— И така, каква е целта на Слейтър? — попита отново Кевин, пъхнал ръце в джобовете си.

— Ами, всъщност това е проблемът. Размишлявах доста върху това. На пръв поглед изглежда елементарна: той иска да те тероризира. Хора като Слейтър вършат подобни неща поради различни причини, обикновено за да задоволят някакви свои извратени нужди, появили се през годините, но почти без изключение всички те избират слаби жертви. Целта им е тяхната нужда, а не жертвата.

— В това има смисъл. А Слейтър е различен?

— Така мисля. Фокусирал се е не толкова върху нуждата си, колкото върху теб. Имам предвид точно теб.

— Не съм сигурен, че разбирам.

— Вземи типичния сериен престъпник. Да речем, че е някой пироман, който подпалва къщи. Него не го интересува чия е къщата, стига да отговаря на нуждите му. Той иска да види как пламъците поглъщат сградата — това го въодушевява и му дава усещане за невероятно могъщество. Къщата е важна — трябва да е с определени размери, може би определен стил, вероятно олицетворение на богатство. По същия начин изнасилвачът търси жени, които смята за привлекателни. Но той се е фокусирал върху нуждата си, а не върху жертвата. Жертвите му са до голяма степен случайно подбрани.

— И според теб Слейтър не ме е избрал заради това, което мога да му причиня, а заради онова, което той може да ми причини. Както е постъпил при брат ти.

— Може би. Но сега нещата се развиват по-различно от убийството на Рой. Гатанката задоволи жаждата си за кръв като уби Рой и го направи бързо. Слейтър си играе с теб вече трети ден. Започвам да се съмнявам в първоначалното ни предположение, че Слейтър и Гатанката са един и същ човек. — Гатанката като че ли не познаваше жертвите си, с изключение на Рой, когото беше избрал заради нея. Тя потърка зиморничаво ръцете си.