Тед Деккер - Три

Затрополиха крака; надигнаха се гласове; настъпи паника. Може би така беше по-добре. И без това нямаха време да въвеждат ред.

Измина поне минута, преди Кевин да се убеди, че сутеренът е празен. Осъзнаваше, че се намира в опасност, но това беше неговата библиотека, неговото училище, неговата вина. Той стисна зъби, хукна към стълбите и едва когато стигна до средата им, се сети за склада. Вътре едва ли имаше някой. Освен ако…

Той се спря на четири стъпала преди края. Карл. Разсилният обичаше да работи със слушалки на ушите. Обичаше да се шегува, че има различни начини да си пълниш главата. Книгите бяха хубаво нещо, казваше той, но музиката е по-висша култура. Обикновено през почивките отиваше в склада.

Времето изтича, Кевин.

Той се обърна и побягна надолу. Складът се намираше вдясно, в дъното на коридора. В сградата цареше пълна тишина, с изключение на неговите стъпки. Какво ли е усещането да попаднеш в експлозия? И къде беше поставил бомбата Слейтър?

Той отвори рязко вратата.

— Карл!

Разсилният стоеше пред купчина кашони, върху които беше залепен розов лист хартия с надпис „Нови книги“.

— Карл! Слава богу!

Карл му се усмихна, поклащайки глава в ритъма на музиката, която звучеше в ушите му. Кевин изтича до него и издърпа слушалките.

— Махай се оттук! Евакуират сградата. Побързай, човече! По-бързо!

Очите на мъжа се разшириха.

Кевин го хвана за ръката и го затегли към вратата.

— Тичай! Всички други вече са навън!

— Какво има?

— Просто тичай!

Карл се затича.

Две минути. Вдясно имаше още един по-малък склад — Карл му беше казал, че вътре съхраняват канцеларски материали. Почти празен. Кевин скочи към вратата и я отвори.

Какво количество експлозив ще е необходимо, за да се взриви сграда с такива размери? Кевин гледаше към отговора на този въпрос. От вътрешността на пет кутии от обувки стърчаха черни кабели, които се събираха в някакъв уред, приличащ на радиотранзистор. Бомбата на Слейтър.

— Дженифър! — извика той. Обърна се към вратата и отново извика с всички сили. — Дженифър!

Гласът му отекна в празната сграда. Кевин прокара пръсти през косата си. Можеше ли да изнесе това нещо навън? Щеше да се взриви там, където се намираха всички. Трябва да го спреш! Но как? Той протегна ръка към кабелите, спря и се дръпна назад.

Ако ги дръпнеше, бомбата сигурно щеше да се взриви, нали?

Ще умреш, Кевин. Всеки момент щеше да избухне. Би могъл да я взриви по-рано.

— Кевин! — Писъкът на Дженифър се разнесе от стълбите. — Кевин, за бога, отговори! Излизай навън!

Той излетя от склада. Беше го виждал стотици пъти във филмите — експлозията зад гърба му, огнени кълба, а героят се хвърля напред, измъквайки се на косъм от огнения ад.

Но това не беше филм. Това ставаше наистина — с него, в този момент.

— Кевин…

— Излизай навън! — извика той. — Бомбата е тук! — Изкачи първите четири стъпала, останалите ги премина по две наведнъж.

Дженифър стоеше до вратата и я придържаше с пребледняло лице.

— Какво си мислеше? — сопна му се тя. — Може да се взриви по-рано. Всички можехме да загинем.

Той изтича навън и се отправи към паркинга. Дженифър не изоставаше от него.

На стотина метра от тях се беше събраха голяма тълпа зяпачи.

— Изтеглете се назад! — извика тя, тичайки към тях. — Още по-назад! Отдръпнете…

Едно дълбоко глухо бум я накара да млъкне. Последва силен въздушен удар и трясък на натрошени стъкла. Земята се разтресе.

Дженифър хвана Кевин за кръста и го събори на земята. Двамата паднаха едновременно и се претърколиха встрани. Тя закри главата му с ръце.

— Не се надигай!

Няколко продължителни секунди той остана да лежи притихнал до нея. Над поляната се разнесоха викове. Дженифър се надигна леко и погледна назад. Краката й затискаха неговите, а ръката й се беше опряла върху гърба му. Кевин се извърна и също погледна назад.

Половината от Колежа по богословие представляваше димящи отломки. Другата половина се издигаше към небето, оголена, лишена от всички прозорци.

— Господи, Боже мой, помогни ни — прошепна Дженифър. — Той я взриви по-рано, нали? Ще убия Милтън.

Задъхан от тичането, Кевин се отпусна върху земята и зарови лице в тревата.

Неделя

Нощ

Експлозията в библиотеката, която последва бомбата в автобуса, отново изкара Лонг Бийч на преден план. Всички новинарски емисии излъчваха и повтаряха кадрите от взривяването на сградата, направени от някакъв чевръст студент. Хеликоптери кръжаха над мястото, където някога се беше намирал богословският колеж и предаваха поразяващата картина към милионите зрители, залепнали за телевизорите си. Светът беше виждал подобно нещо и преди, и в главите на всички се въртеше един и същи въпрос: Тероризъм?