Тед Деккер - Три

— Но от коя библиотека? — попита Дженифър. — Сигурно има хиляди…

— Колежът по богословие — каза Кевин. — „Свети Августин“. Той ще взриви Мемориалната библиотека „Свети Августин“!

Те се спогледаха за миг и тримата агенти хукнаха към колата.

— Обади се на Милтън! — каза Бил. — Да евакуират библиотеката.

— Никакви ченгета — каза Дженифър. — Обади се в колежа.

— Ами ако не успеем да се свържем навреме с нужните хора? Трябва да изпратим отряд!

— Затова отиваме там. Кой е най-краткият път?

Кевин изтича до колата си, която беше паркирал от другата страна на улицата.

— По улица „Уилоу“. Карайте след мен.

Той седна зад волана, запали двигателя и потегли със свистене на гумите. Единайсет минути. Щяха ли да стигнат до библиотеката за единайсет минути? Зависеше от трафика. Но можеха ли да намерят бомба за единайсет минути?

През главата му мина ужасяваща мисъл. Дори ако успееха да стигнат до библиотеката, нямаше да имат време да я претърсят, без да рискуват да останат вътре по време на взрива. Щяха да разполагат с някакви си секунди и отново нямаше да знаят колко точно.

Колата беше едно. Автобусът беше по-зле. Но библиотеката — боже опази, ако грешаха!

— Ненормално копеле такова!

Те профучаха по улица „Уилоу“ надувайки клаксоните, без да обръщат внимание на светофарите. Това му ставаше навик. Той пресече пътя на един син корвет и сви в малка улица, за да избегне натоварения трафик. Дженифър го последва с голямата черна кола. Щеше да продължи по улица „Анахайм“ и да свие на изток.

Седем минути. Щяха да успеят. Сети се за пистолета в багажника. Тичането из библиотеката с пистолет в ръка нямаше да му донесе нищо, освен конфискация на придобитото с такъв труд оръжие. Оставаха му само три патрона. Един за корема на Слейтър, един за сърцето му и един за главата. Бум, бум, бум. Ще пусна един куршум в черното ти сърце, лъжлива гад такава. Тази игра се играе от двама. Избрал си грешното хлапе, с което да се бъзикаш. Веднъж вече ти разкървавих носа; този път ще те затрия. На два метра под земята, където живеят червеите. От теб ми се гади, гади…

Кевин видя белия седан на кръстовището в последния възможен момент. Скочи с цялата си тежест върху спирачките. Гумите заскърцаха, колата му се плъзна встрани, размина се на косъм със задницата на допотопния шевролет, и като по чудо той успя отново да изправи волана. Стисна го здраво с две ръце и даде газ. Дженифър го последва.

Съсредоточи се! В момента не можеше по никакъв начин да попречи на Слейтър. Трябваше просто да стигне жив и здрав до библиотеката. Интересно как за последните три дни беше успял да развие такава злоба в себе си. Ще пусна един куршум в черното ти сърце, лъжлива гад такава? Това пък откъде дойде?

В мига, в който Кевин зърна сводестата стъклена фасада на Мемориалната библиотека „Свети Августин“, вече знаеше, че опитът на Дженифър да опразни сградата се е провалил. Един студент азиатец се разхождаше спокойно край входа, потънал в мислите си. Оставаха им три-четири минути. Може би.

Кевин превключи лоста на „паркинг“ още докато колата вървеше. Тя изхълца и спря. Той изскочи навън и хукна към входа. Дженифър го следваше по петите.

— Без паника, Кевин. Все още имаме време. Просто ги изкарай навън колкото се може по-бързо. Чуваш ли ме?

Той забави крачка. Дженифър го настигна и продължи напред.

— Колко учебни стаи има тук? — попита тя.

— Няколко на горния етаж. Има и в сутерена.

— Интерком?

— Има.

— Добре, покажи ми пътя до стаята, където се намира централата. Аз ще направя съобщение; ти опразни сутерена.

Кевин посочи стаята и хукна по стълбите, вземайки по две стъпала наведнъж. Колко време оставаше? Три минути?

— Навън! Всички навън! — Той хукна по коридора и влетя в първата стая. — Навън! Излизайте навън!

— Какво има, мой човек? — попита мързеливо някакъв мъж на средна възраст.

Кевин не можеше да се сети за някакъв по-успокояващ начин да съобщи новината.

— В сградата има бомба.

Мъжът го погледна втренчено и скочи на крака.

— Опразнете коридора! — извика Кевин, проправяйки си път към следващата стая. — Изкарайте всички навън!

По интеркома се разнесе напрегнатият глас на Дженифър.

— Аз съм агент от ФБР. Имаме причина да смятаме, че в библиотеката е заложена бомба. Евакуирайте сградата веднага и без паника. — Тя започна да повтаря съобщението, но в сутерена се разнесоха викове, които заглушиха гласа й.