Тед Деккер - Три

— А-а-а-а-а! — Кевин стреля отново. Трети път. Скочи на крака, хвърли се към вратата и изскочи в коридора. Вратата в дъното беше затворена. Мъжът беше изчезнал. Кевин беше заобиколен от тъмнина.

Обърна се, хвана се за парапета и започна да слиза по стълбите.

— Кевин!

Преди да успее да стигне до входната врата, тя се отвори с трясък и вътре нахлу ярка дневна светлина. Сам се дръпна встрани и той изскочи навън.

Сам държеше пистолет. Тя го погледна бързо, след което се завъртя рязко към вратата с вдигнат пистолет.

— Отиде си — изпъшка Кевин. — Отзад. През прозорец или някакъв друг изход.

— Чакай тук. — Сам изтича до ъгъла, надникна и след това изчезна.

Земята под краката му се люлееше. Той се вкопчи в един телефонен стълб и застина. Защо беше изчакал? С един изстрел можеше да сложи край на всичко, там, в онази стая. Но от друга страна нямаше никакво доказателство, че е бил Слейтър. Можеше да е някой идиот, който си играе…

Не, Слейтър беше. Със сигурност. Безхарактерен смотаняк такъв! Остави го да си тръгне! Той стоеше пред теб, а ти скимтеше като кученце! Кевин изпъшка и затвори вбесен очи.

Сам се появи отново трийсетина секунди по-късно.

— Изчезнал е.

— Допреди малко беше вътре! Сигурна ли си?

— Отзад има авариен изход със стълба. Вече може да е навсякъде. Съмнява ме, че се върти наоколо, за да изпълни номера си на бис. — Тя се обърна назад и се огледа преценяващо.

— Тук няма бомба, Сам. Искал е да се срещне с мен. Затова гатанката беше толкова лесна. Видях го.

Тя пристъпи към вратата, надникна вътре и щракна ключа за осветлението. Нищо не се случи.

— Как така се заключи вратата?

— Не знам. Влязох вътре и тя се затръшна зад гърба ми.

Тя отиде до вратата и огледа бравата.

— Притиснал е езичето с метална лайстна, завързана с канап… — Тя проследи с поглед канапа.

— Какво има?

— Краят му се крие зад бюрото. Слейтър е бил тук долу, когато е затворил вратата.

Това му се стори абсурдно.

— Във фоайето?

— Да, така мисля. Канапът е скрит много добре, но той е бил тук. Не искам да залича евентуални отпечатъци — трябва ни светлина. — Тя се върна назад и извади телефона си. — Сигурен ли си, че е бил той?

— Заговори ме. Застана точно там и ме попита защо смятам, че му е притрябвало да взривява изоставена сграда. — Краката на Кевин изведнъж омекнаха. Той приседна на бордюра. В дясната си ръка все още държеше пистолета.

Сам го видя.

— Това ли намери тази сутрин при разходката си из квартала?

Кевин остави пистолета на земята.

— Извинявай. Просто не можех да го оставя да си играе с мен.

Тя кимна.

— Прибери го обратно в багажника или там, където го беше скрил, и моля те, не го използвай отново.

— Аз стрелях по него. Дали съм го улучил?

— Не видях никакви кървави следи. Но те ще намерят следи от изстрелите. — Тя замълча. — Може да поискат да им предадеш пистолета. Предполагам, че не е законен.

Той поклати глава.

— Просто го махни оттук, преди да пристигнат останалите. Аз ще говоря с Дженифър.

— Останалите?

Тя погледна часовника си.

— Време е тя да поеме нещата. Трябва да си хвана самолета.

Бомба нямаше и Слейтър се беше срещнал с мишената си четирийсет минути по-рано. Бяха отгатнали първата гатанка преди крайния срок, но убиецът пак ги изпревари. Беше успял да осъществи контакт с Кевин и да избяга без следа.

Докато чакаше таксито си, Сам се обади на Дженифър и й разказа всичко с подробности. Въпреки това нещо я притесняваше — тя дори нямаше желание да се обажда на Дженифър, но каза, че не вижда друг избор. От всички представители на правоохранителните органи тя бе единствената, на които можеше да се довери. Никакви ченгета, докато не минат определените деветдесет минути; това бе единственото, за което настоя.

Дженифър щеше да пристигне заедно с екипа от ФБР, за да започне разследването. Дано Сам успееше да си хване самолета; Кевин изпрати с поглед таксито, което се отдалечи бързо по улицата и зави зад ъгъла.

Да, наистина, те бяха отгатнали гатанката. А така ли беше? Би трябвало да въздъхне с облекчение — беше се изправил лице в лице с един ненормален убиец и беше оцелял. Беше го прогонил с няколко изстрела. Така да се каже.

Но въпреки това продължаваше да се чувства като хванат в капан. Трябваше да се съгласи със Сам; нещо не беше наред.

Каква беше тази среща в Хюстън, която беше толкова важна за нея? И защо се беше разбързала толкова? Тя знаеше, че Гатанката е тук. Какво толкова имаше в Хюстън?