Тед Деккер - Три

Когато Кевин стигна на четири стъпала от върха, Слейтър се изкуши да го изрита в главата. Имаше нещо привлекателно в това да го наблюдава как се премята по стълбите и се просва на пода. Но пък винаги беше смятал удара от място за един от най-отегчителните моменти в спорта.

Добре дошъл в моята къща. Кевин.

Мъжът си беше намерил пистолет. Държеше го така, както би държал колба, пълна с вируса Ебола и сигурно дори не се беше сетил да запъне ударника, но поне се беше въоръжил. Беше намерил зрънце мъжество в себе си. Колко забавно! Той можеше дори да се опита да го убие, превръщайки се от жертва в преследвач.

Всъщност това не беше нещо ново. Кевин се беше опитвал да го убие и преди. Животите им бяха неразривно свързани, като всеки един се бе посветил на убиването на другия. Но да си мисли, че този човек, който се промъква нагоре по стълбите, стиснал здраво блестящия си голям пистолет, ще намери куража да дръпне спусъка, камо ли да го убие, беше просто абсурдно.

Сега глупакът се бе сврял в съседната стая и сигурно се беше подмокрил от страх. Само ако знаеше какво го чака в следващите часове, сигурно щеше да лежи в локва от собственото му повръщано.

Ела, пис, пис, пис, котенце.

— Четирийсет и шест минути… Кеви-и-и-ин.

Кевин едва не дръпна спусъка. Не защото имаше мишена, а от ужас.

— Сам? — Гласът му прозвуча като блеенето на ранено агне. За миг се отврати от слабостта си. Ако това беше Слейтър, то той беше постигнал своето. Лице в лице. И шанс да му види сметката.

Отворената врата се намираше точно срещу него. Зейналата й паст бе по-тъмна от заобикалящия я мрак. Ако побегнеше сега, можеше да се спусне надолу по стълбите и да стигне до входната врата, нали?

До ушите му достигна нов звук — стържене на нещо остро върху външната стена. По продължението на коридора, към вратата му.

Кевин стисна пистолета с две ръце, насочи го към вратата и се отпусна на земята. Ако Слейтър се появеше на входа, той щеше да го направи. Видя някаква тъмна фигура и започна да натиска спусъка.

Стърженето се приближаваше все повече, идваше все по-близо. И по-близо.

— Кеви-и-ин — прошепна гласът.

Господи, помогни ми! Съзнанието му се замъгли.

Повали го, Кевин. Гласът на Дженифър отекна в главата му. Пръсни главата на негодника!

Той едва успяваше да види пистолета, за да се прицели, но смяташе, че ще успее да го насочи в нужната посока. А човекът, който влезеше в стаята, нямаше да може да го види, нали? Не и в тази тъмнина. Кевин щеше да види само сянката му, но това си беше предимство.

Стърженето приближи вратата.

Капки пот се стичаха в очите на Кевин. Той затаи дъх.

Гласът на Сам се чу отдалеч.

— Кевин, не мърдай от мястото си! Чуваш ли ме?

Той не можеше да отговори.

— Остани на място.

Тя щеше да намери нещо, за да отвори вратата. Да разбие ключалката. Тухла, лост, пистолет. Пистолет! Тя имаше пистолет в чантата си. Побързай!

Шепотът отново се разнесе.

— Кеви-и-ин…

На прага изведнъж се появи тъмната фигура на мъж. Пръстът на Кевин се стегна върху спусъка. Ами ако… ами ако това не беше Слейтър? Ами ако беше някой скитник?

Фигурата не помръдваше, сякаш го гледаше втренчено. Ако помръднеше… ако дори мигнеше с очи, Кевин щеше да дръпне спусъка.

Кръвта пулсираше в главата му, сякаш в ушите му бяха инсталирани помпи, които се опитваха да я изтеглят навън. С-с-ст! С-с-ст! Единственото, което можеше да прави, е да трепери в мрака. Отново беше на единайсет, изправен пред момчето в мазето. Попаднал в капан. Ще ти извадя очичките, смотаняк.

Входната врата издрънча от удар с метален предмет. Сам!

Фигурата не помръдна.

Сега, Кевин! Сега! Преди да е побягнал. Дръпни спусъка!

Дрън!

— Защо ми е да правя нещо толкова безсмислено, като взривяването на някакъв стар склад? — разнесе се гласът на Слейтър. — Толкова се радвам отново да се изправя лице в лице с теб, Кевин. Мракът ми харесва, а на теб? Мислех да донеса свещи по случая, но така по̀ ми харесва.

Стреляй! Стреляй, стреляй, СТРЕЛЯЙ!

— Всичко започна едва преди три дни, а вече ми омръзна. Край с упражненията. Довечера започваме истинската игра — каза Слейтър.

Откъм входната врата се разнесе звън от удар на стомана в стомана.

— До скоро.

Фигурата изчезна.

В този миг Кевин най-накрая успя да натисне спусъка. В стаята изригна ярка светлина, последвана от ужасяващ гръм. Той успя да забележи черното палто на Слейтър.