Тед Деккер - Три

Но всички канали се надпреварваха да повтарят, че експлозията е просто дело на някакъв луд, познат единствено под псевдонима Гатанката. Като по чудо при взрива нямаше ранени; всъщност при никой от инцидентите нямаше пострадали. Въпреки това всички знаеха, че е само въпрос на време това да се случи. Той беше убил в Сакраменто; щеше да убие и в Лонг Бийч. Освен ако полицията не успееше да го спре. Освен ако нарочената му жертва Кевин Парсън не признае онова, което убиецът настояваше да чуе. Къде беше Кевин Парсън? За последно беше видян да излиза тичешком от сградата, заедно с една жена, която според някои свидетели е агент на ФБР. Двамата се виждаха на клипа, заснет от студента. Зашеметяващи кадри.

След първата бомба Бюрото за алкохол, тютюн, оръжия и експлозиви се беше включило в разследването; сега пое всичко в свои ръце. Край сградата на библиотеката се събраха щатската полиция, местната полиция, шерифът и представители на още поне десетина служби.

Дженифър направи всичко възможно да държи Кевин по-далеч от дългите пипала на медиите. Тя избягваше Милтън, по простата причина че не беше сигурна дали ще успее да сдържи нервите си в негово присъствие. Едва не беше убил Кевин и много други хора, като се беше разприказвал пред пресата. Ако преди присъствието му само я дразнеше, то сега тя кипеше от гняв, като го гледаше как снове напред-назад.

Но въпреки всичко той беше част от разследването и щом приключеше работата си с пресата, тя нямаше как да се отърве от него.

— Знаеше ли, че това ще се случи? — попита я троснато той.

— Не сега, Милтън.

Той я хвана за ръката и я дръпна настрани от зяпачите; стискаше я толкова силно, че я заболя.

— Била си тук. Което означава, че си знаела. От колко време знаеше?

— Пусни ме — изсъска тя.

Той пусна ръката й, усмихна се и погледна над главата й.

— Изразът „неизпълнение на задълженията“ говори ли ви нещо, агент Питърс?

— А думата „касапница“ говори ли ви нещо, детектив Милтън? Знаех, защото той искаше да разбера за това. Не ви казах за библиотеката, защото той заяви, че ако научите за бомбата, ще я изриви по-рано. Всъщност наистина я взриви по-рано, защото вие трябваше да обявите пред целия свят, че сме намерили Кевин. Извадихте голям късмет, че успяхме да се измъкнем навреме, иначе щяхте да разполагате с поне два трупа. Да не сте посмели да ме докоснете отново!

— Можехме да пратим синьори.

— Да не би в тукашния въздух да има нещо, което да ви вреди на слуха? Коя част от израза „той ни каза, че ще я взриви по-рано“ не успяхте да разберете с дебелата си глава? Едва не ни убихте!

— Вие представлявате заплаха за моя град и ако си мислите, че просто ще стоя отстрани и ще ви наблюдавам безучастно, жестоко се лъжете.

— А вие представлявате заплаха за Кевин. Отнесете въпроса до директора на Бюрото.

Той присви очи за миг, след което отново се усмихна.

— Това не е краят.

— Напротив. — Тя му обърна гръб. Ако не ги гледаше половината свят, щеше да го хване за вратовръзката и да я дръпне здраво. Трябваха й трийсет секунди, за да го изхвърли от главата си. Чакаха я много по-важни неща от този самовлюбен глупак. Но колкото и да й се искаше, мисълта за Милтън не спираше да я човърка.

Вълнуваха я два въпроса. Първият бе дали някой е видял непознат човек да влиза в библиотеката през последните двайсет и четири часа. И вторият: дали някой е забелязал Кевин да влиза в библиотеката през последните двайсет и четири часа. Саманта беше подхвърлила въпроса за участието на Кевин и макар Дженифър да смяташе тази идея за абсурдна, този въпрос повдигна и други. Теорията на Саманта, че някой вътрешен човек може би е свързан със Слейтър, силно я притесняваше.

Гатанката непрекъснато им се изплъзваше. Последните три дни не бяха изключение. Сам беше в Тексас, по следите на нещо обещаващо. Несъмнено щеше да се появи на следващия ден с танцова стъпка и нова теория, която да ги върне в самото начало. Всъщност агентката от КБР беше започнала да й допада, но юрисдикцията имаше странния навик да разваля и най-добрите отношения.

Оказа се, че никой не е виждал непознати хора в библиотеката. И никой не беше виждал Кевин. Рецепционистката в приемната щеше да си го спомни — той често посещаваше библиотеката. Като се изключи заобикалянето на охранителната система, за което нямаше никакви доказателства, вероятността някой да влезе незабелязано в библиотеката беше съвсем малка. Карл беше влизал предишния ден сутринта в малкия склад и не беше видял никаква бомба, което означаваше, че Слейтър е успял да я постави след това — или през нощта, или под носовете им, без да го разпознаят. Но как?