Тед Деккер - Три

— Когато направиш нещо неистинско, как те наказва?

Той се поколеба.

— Заключва ме в стаята ми, за да уча за истинския свят или ме кара да спя, за да забравя неистинския. Не ми дава храна и вода. Така се обучават животните, казва тя, а ние сме най-добрите животни. Спомням си първия път, когато го напрани, защото се обърках. Бях на четири. Брат ми и аз играем на слуги, сгъваме салфетките на Принцесата. Не спираме да ги сгъваме, докато не станат идеални. Понякога ни отнема по цял ден. Нямаме играчки, защото играчките не са истински. Боб ме пита какво е едно плюс едно, защото иска да ми даде две салфетки, а не знае как да ги нарече. Казвам му, че според мен едно плюс едно е две и Принцесата ме чува. Заключва ме в стаята ми за два дни. Две салфетки, два дни. Щом Боб не знае да смята, аз също не трябва да знам, защото не е истинско. Иска да съм същият глупак като Боб.

В съзнанието на Дженифър се появи образът на Белинда, която седи под купчина подредени вестници, и тя потрепери.

Кевин въздъхна и отново смени времената.

— Никога не ме е прегръщала. Докосваше ме само случайно. Понякога изкарвах без храна дни наред. Веднъж даже цяла седмица. Понякога не носехме дрехи, защото вършехме неистински неща. Тя лишаваше и двама ни от нещата, които според нея щяха да ни научат на нещо. Най-вече мен, защото Боб беше бавноразвиващ се и не правеше много неща, които не бяха истински. Никакво училище. Никакви игри. Понякога не говорехме в продължение на дни. Понякога ме караше да оставам в леглото по цял ден. Друг път ме караше да сядам във ваната, пълна със студена вода, за да не мога да спя. Никога не я питах защо, тъй като това не беше истинско. Принцесата беше истинска и когато решеше да прави нещо, всичко останало ставаше неистинско и за него не можеше да се говори. Не можехме да задаваме въпроси. Дори когато бяха свързани с истинските неща, защото така поставяхме под въпрос истинността им, което не беше истинско.

Дженифър попълни празнотите. Тормозът не е бил точно физически, дори не емоционален, макар да е имало по малко и от двете. Бил е предимно физиологически. Тя гледаше как гърдите на Кевин се повдигат и се спускат. Отчаяно копнееше да го докосне. Виждаше момчето, което седи във ваната със студена вода, треперещо в мрака, опитващо се да разбере този ужасен свят, който беше научено да приема като добър.

Тя преглътна сълзите си. Кевин, скъпи Кевин, толкова съжалявам! Протегна ръка и я постави върху неговата. Що за човек би сторил толкова ужасни неща на едно малко момче? Сигурно имаше още подробности, истории, достатъчни за написването на цяла книга, която да се изучава във всички университети. Но тя не искаше да слуша повече. Само ако можеше да прогони всички тези спомени. Сигурно щеше да успее да спре Слейтър, но Кевин щеше да живее с миналото си до последния си дъх.

В съзнанието й проблесна абсурдна картина — тя лежи до него, притиснала го в прегръдките си.

Изведнъж Кевин изстена и се засмя.

— Тя е извратена побъркана жена.

Дженифър се прокашля.

— Съгласна съм.

— Но знаеш ли какво?

— Какво?

— След като ти разказах всичко това се почувствах… добре. На никой друг не съм го разказвал.

— Дори и на Саманта?

— Да.

— Понякога, когато говорим за тормоза, който сме изпитали, това ни помага да го преодолеем. Склонни сме да го крием и това е разбираемо. Радвам се, че ми разказа. Ти нямаш вина за нищо, Кевин. Това не е твоят грях.

Той се изправи. Погледът му се беше прояснил.

— Права си. Старата коза правеше всичко възможно, за да ми пречи да се развивам.

— Кога за пръв път осъзна, че светът на Белинда не е единствен?

— Когато срещнах Саманта. Една нощ тя се появи пред прозореца ми и ми помогна да се измъкна навън. Но аз бях попаднал в капан. Умствено, имам предвид. Дълго време не можех да приема, че Белинда въобще не е любящата принцеса. Когато Саманта отиде да учи право, ме умоляваше да замина с нея. Или поне да се махна по-далеч от Белинда, но аз не можех. Едва когато станах на двайсет и три най-накрая събрах смелост да напусна. Белинда подлудя.

— И всичко това успя да го постигнеш за пет години?

Той кимна и се усмихна.

— Оказа се, че съм доста умен. Отне ми само година да се подготвя за матура и четири години, за да се дипломирам в колежа.

Дженифър си даде сметка, че го третира като пациент, задавайки му тези кратки, сондиращи въпроси, но като че ли той имаше нужда точно от това.

— И тогава реши да станеш свещеник — каза тя.