Тед Деккер - Три

— Физическите улики не показват, че Кевин е Слейтър. Да взриви собствената си кола?

— Не твърдя, че той е Слейтър. Просто не изключвам тази възможност. Предвид случилото се в детството му не можем да отхвърлим вероятността от множествено личностно разстройство — Кевин, когото познаваме, може би дори не знае, че е Слейтър. Всичко, което ни е известно дотук, би се вписало в подобен сценарий. Няма никакви несъответствия. Просто помисли върху това.

— Но няма и доказателства, които да го подкрепят. Множественото личностно разстройство се получава при строго ограничен кръг от случаи на малтретиране на дете. Почти винаги става въпрос за физически тормоз. Белинда може да е вещица, но не отговаря на профила за физически тормоз. Ти сама го каза.

— Права си, нямало е физически тормоз. Но винаги има изключения.

— Нито едно не би подхождало на този сценарий. Поне аз не се сещам, а това е от моята специалност.

Може би си права. Вероятността е минимална, но в случаи като този трябва да се разгледа всяка възможност. Нещо не беше такова, каквото изглеждаше, и колкото и смущаващо да беше предположението й, Сам не можеше просто да го отхвърли с лека ръка. Ако Кевин беше Слейтър, разкриването на този факт щеше да е най-голямата услуга, която можеше да направи на приятеля си от детинство.

От друга страна когато я изрече на глас, идеята й се стори абсурдна. Един елементарен анализ на почерка щеше да реши проблема.

— Изпрати буркана в лабораторията, за да направят сравнителен анализ на почерка.

— Вече го изпратихме. Стандартна процедура. Отрицателен е.

— Технически е възможно страдащите от множествено личностно разстройство да имат и разнообразни двигателни характеристики.

— В този случай се съмнявам да е така.

— Тогава започни да сравняваш с всички останали, които са свързани със случая. Някой вътрешен човек има връзка с това, Дженифър. Някой не е този, за когото се представя.

— Тогава ми изпрати папката си.

— Вече е на път.

— Ако Кевин се свърже с теб, ми се обади. Веднага. — Да се каже, че гласът й прозвуча разтревожено, беше все едно да се каже, че небето е голямо.

— Обещавам ти.

— Макар планът ти да скриеш Кевин да звучи добре, записът на гласа на Слейтър е безценен. Особено в светлината на твоите предположения. Включи телефона и не го спирай.

Сам взе сребристия телефон на Слейтър и го включи.

— Готово.

— Звукозаписното устройство работи ли?

Някой почука на вратата. Сам тръгна към нея.

— Какво има? — попита Дженифър.

— Някой почука. — Сам стигна до вратата.

— Кой е?

Тя дръпна резето и я отвори. В коридора стоеше Кевин, мръсен и изтощен.

— Кевин — отвърна Сам. — Кевин е.

Дженифър остави телефона си. Идеята, че Кевин и Гатанката може би са един и същи човек беше не само абсурдна; тя беше… погрешна. Извратена. Изключително смущаваща.

Галахър мина покрай бюрото й на път за лабораторията. Тя дори не го погледна. Възможно ли беше?

Спомни си сцената на смъртта на Рой. Възможно ли е Кевин… Не! В това нямаше никакъв смисъл.

И защо тази възможност те ядосва толкова много, Дженифър? Не можеш да си представиш, че Кевин е убил Рой, защото харесваш Кевин. Той ти напомня на Рой, за бога!

Тя бързо прехвърли фактите в главата си. Ако Кевин беше Слейтър, то значи се обаждаше на себе си, което беше възможно, но малко вероятно. Освен това трябваше да има алтер его, за което дори не подозираше. През годините беше разпитала достатъчно очевидци, за да може да разпознае искреността, а тя направо струеше от Кевин. Той трябваше отдавна да е заложил бомбите, което беше възможно, но и в двата случая трябваше някак да ги взриви, без самият той да знае за това.

Не. Това вече беше твърде много. Тя започна да се успокоява. Мъжът, когото беше утешавала в парка предишния ден, не можеше да е убиец. От друга страна момчето, чиято кръв бяха открили в мазето, би могло да е.

Важното бе, че тя се беше паникьосала при мисълта, че Кевин може да е убиецът, нали? А би трябвало да изпадне в екстаз при вероятността да разкрие истинската самоличност на убиеца. Което означаваше, че има чувства към Кевин; пълен абсурд, предвид факта, че едва го познаваше!

От друга страна усещаше, че между тях има връзка, каквато малцина споделяха. Общото между тях беше смъртта на брат й — тя, която беше оцеляла, и той, като следваща жертва.

Дженифър въздъхна и се изправи. Влагаше твърде много емоции. Шефът на Бюрото беше прав.