Тед Деккер - Три

— Права си. Не е директор на ФБР. Просто искам да кажа, че не можем да елиминираме вероятността да е някой вътрешен. Утре ще знам повече.

— Това е абсурдно! Къде си сега?

Сам замълча. Нямаше друг избор. Укриването на информация от Дженифър само ще попречи на разследването й. Сам искаше ФБР да се фокусира върху собственото си разследване, не да се меси в нейното. На всичкото отгоре Кевин беше изчезнал.

Тя обясни причините си да отведе Кевин и Дженифър я изслуша търпеливо, като от време на време я прекъсваше с въпроси. Аргументите на Сам най-накрая й спечелиха одобрително изръмжаване. Но не и новината за изчезването на Кевин.

— Доколкото ни е известно, Слейтър не го е хванал — каза Дженифър.

— Съмнявам се. Но като че ли допуснах грешка, като не го предвидих.

Дженифър не направи никакъв коментар, което за Сам беше равно на приемане на извинението й. Агентката от ФБР въздъхна.

— Да се надяваме, че ще се появи. Скоро. Добре ли го познаваше, когато бяхте малки?

— Бяхме много близки. Нямах по-добър приятел.

— Тази сутрин посетих къщата на леля му.

Сам седна на леглото. Какво знаеше Дженифър? Кевин никога не беше споделял със Сам подробности от живота си в къщата, но тя знаеше малко повече, отколкото той би могъл да предположи.

— Никога не съм влизала вътре — призна Сам. — Леля му нямаше да ме пусне. И без това беше ужасно трудно да се измъква навън.

— Тормозеше ли го?

— Физически — не. Поне не съм забелязвала някакви следи. Но според него от деня, в който е влязъл в онази извратена къща, Кевин е бил подлаган на жесток систематичен психологически тормоз. Разговаря ли с Белинда?

— Да. Тя си е създала там нещо като убежище. Единствените реалности, които се допускат вътре, са онези, които тя смята за реални. Един бог знае как е изглеждала къщата преди двайсет години. Манипулирането на детското развитие не е нещо нечувано — на места дори се смята за нормално. Сещам се за военните училища. Но никога не съм чувала за нещо, което да наподобява малкото кралство на Белинда. Съдейки по реакцията на Кевин, съм склонна да се съглася с теб. Доста са го тормозили в онази къща.

Настъпи кратко мълчание.

— Внимавай, Дженифър. В този случай не става въпрос единствено за залавянето на убиец, а и за един дълбоко наранен мъж.

Дженифър се поколеба.

— В смисъл?

— Има още нещо. Зад стените на онази къща се крият много тайни.

— Тайни, които не е споделил дори с теб, любимата от детството?

— Да.

По учестеното дишане на Дженифър Сам разбра, че агентката започва да се чувства неудобно от насоката, която поема разговорът. Тя реши да й разкрие още нещо.

— Дженифър, искам да си помислиш върху нещо, което от няколко дни ми се върти в главата. Но не искам друг да разбира за него, ясно ли е? Ще си остане между нас. Съгласна ли си?

— Давай.

— Искам да обмислиш вероятността Кевин и Слейтър да са един и същ човек — пусна тя бомбата и зачака реакцията на Дженифър.

— Аз… Според мен това е невъзможно. — Дженифър се изкиска нервно. — Би трябвало да има… доказателства в подкрепа на това твърдение! Как би могъл да разиграва това ненормално шоу?

— Нищо не разиграва. Моля те, разбери ме, не смятам, че това е истина и бог ми е свидетел, че при мисълта за това ме обзема ужас, но в този случай има някои елементи, които не се вписват. Смятам, че поне можем да обмислим тази вероятност.

— Значи се обажда на себе си. Смяташ ли, че преди три месеца е отишъл в Сакраменто и е започнал да взривява жертвите си?

— Ако наистина е Гатанката. Работя по тази версия.

— Ако той е Слейтър, кой тогава е момчето? Намерихме кръв в склада, което отговаря на историята му. Момчето е съществувало.

— Освен ако Кевин не е бил момчето. Или не е имало никакво момче.

— Ти си била там…

— Дженифър, аз всъщност никога не съм виждала момчето.

— Баща ти е принудил семейството му да се изсели! Как така никога не си виждала момчето?

— Казах на баща ми, че момчето е било там — по прозореца се намериха достатъчно следи, а за останалото повярвах на Кевин. Приеми го за невинна лъжа. Но въпреки това не съм го виждала. Принудихме семейството на един побойник да се изсели, но сега като се замисля, момчето избяга преди баща ми да успее да го задържи. Той обвини местния побойник въз основа на моите показания, а те се основаваха на твърденията на Кевин. Но нямаше никакви улики, че е бил някой друг, а не Кевин. До вчера дори не знаех, че Кевин е заключил момчето в мазето.