Тед Деккер - Три

Дженифър реши да се спусне в техния свят. Когато си в Рим…

— Тук сте си създали свой собствен свят, нали? Много изобретателно. — Тя се огледа със страхопочитание. В другия край на всекидневната се виждаше още една врата, която може би водеше до главната спалня. Нагоре се изкачваха стълби с парапет. Върху холната масичка беше разгънат същият брой на вестник „Сънди таймс“, който Дженифър беше прегледала по-рано. Статията на първа страница, която беше за Джордж У. Буш, беше грижливо изрязана. Снимката на Буш се намираше на дъното на кутията за отпадъци. До „Таймс“ имаше недокосната половинметрова купчина, увенчана с един брой на „Маями Хералд“. По колко ли вестника получаваха всеки ден?

— Изрязвате което не ви харесва и запазвате останалото — каза Дженифър. — Какво правите с изрезките? — Тя се обърна към Белинда.

Старата жена не знаеше какво да мисли за внезапната промяна у посетителката й.

— Кои изрезки?

— Онези, които не харесвате.

Достатъчно й беше да погледне към Юджийн, за да разбере, че е права. Мъжът погледна нервно своята принцеса.

— Каква гениална идея! — каза Дженифър. — Създавате си свой свят, като събирате само онези материали, които отговарят на идилията, а останалото изхвърляте.

Белинда не знаеше какво да каже.

— Кой е президент, Юджийн?

— Айзенхауер — отвърна мъжът, без да се поколебае.

— Разбира се. Айзенхауер. Никой друг не заслужава да бъде президент. Всички новини за Рейгън или двамата Буш, или Клинтън биват изрязани.

— Стига глупости — каза Белинда. — Всички знаят, че Айзенхауер е нашият президент. Претендентите не ни интересуват.

— Кой спечели Световните серии тази година, Юджийн?

— Бейзбол не се играе вече.

— Разбира се, че не. Това беше подвеждащ въпрос. Какво правите с всички бейзболни материали?

— Бейзбол не се играе…

— Млъквай, Юджийн! — сопна му се Белинда. — Недей да повтаряш едно и също като глупак в присъствието на дамата! Върви да изрежеш нещо.

Той отдаде чест и застана мирно.

— Да, сър!

— Сър? Какво ти става? Да не си си изгубил ума, защото имаме гостенка? Да ти приличам на генерал?

Той свали ръката си.

— Прости ми, принцесо. Може би трябва да се погрижа да спестим някой цент, като изрежа малко купони. Веднага щом приключа, с удоволствие ще откарам каретата на пазар.

Тя го погледна. Той изкриви лице и тръгна към купчината нови вестници.

— Не му обръщай внимание — каза Белинда. — Когато се развълнува, започва да се държи странно.

Дженифър погледна към прозореца. От казана в задния двор се виеше тънък дим. Дворът беше черен…

Те ги изгаряха! Онова, което не отговаряше на спретнатия им свят, биваше поглъщано от пламъците. Статии във вестниците, книги, дори картини от кутии с полуготова храна. Тя се огледа, търсейки телевизор. Във всекидневната имаше един потънал в прах черно-бял апарат.

Дженифър стана и тръгна към него.

— Признавам ти го, Белинда, направо ме изумяваш.

— В собствения си дом можем да правим каквото намерим за добре — отвърна жената.

— Разбира се. Имате това право. Честно казано, за поддържането на света, който сте създали за себе си, са нужни огромна сила и решителност.

— Благодаря. Посветили сме му живота си. Човек трябва да намери мястото си в този хаотичен свят.

— Разбирам. — Тя излезе от дневната и надникна през перилата. Стълбището беше затрупано от купчини стари вестници. — Накъде води това?

— Към мазето. Вече не го използваме. Всъщност от доста време.

— Колко?

— Трийсет години. Може и повече. Плашеше Боб, затова заковахме вратата му.

Дженифър погледна към коридора, по който беше изчезнал Боб. Стаята на Кевин беше някъде там, скрита зад купчините списания и книги — най-вероятно изкормени. Тя тръгна по коридора.

Белинда стана и я последва.

— Чакай малко. Къде…

— Просто искам да видя, Белинда. Просто искам да видя как се справяш.

— Каза, че ще зададеш въпроси. А сега вървиш, а не говориш.

— Нищичко няма да пипам. Нали обещах.

Тя мина покрай банята вдясно, която беше задръстена и мръсна. На края на коридора имаше две врати. Дясната беше затворена — най-вероятно водеше към стаята на Боб. Лявата беше открехната съвсем малко. Тя я бутна. В единия ъгъл имаше малко креватче, покрито с изрезки от детски книжки. До едната стена бяха струпани стотици книги — половината с откъснати корици, променени или приспособени към изискванията на Белинда. Към задния двор гледаше малък прозорец със спусната наполовина щора.