Тед Деккер - Три

Тя започна да обмисля фактите, които й бяха известни.

Първо. Някой, най-вероятно бял мъж, беше тероризирал Сакраменто през последните дванайсет месеца, като подбираше случайни жертви, задаваше им гатанки и когато не можеха да ги разгадаят, ги убиваше. Медиите му бяха дали прозвището Гатанката и името допадна на полицията. Братът на Дженифър, Рой, беше последната му жертва.

Второ. КБР й възложи тайно разследване на случая, заради подозренията, че е бил вътрешен човек. Нищо не подсказваше, че убиецът е разбрал за разследването.

Трето. Някой със същия модус операнди като Гатанката беше подгонил нея и Кевин, въвличайки ги в игра на гатанки.

Четвърто. Беше установена връзка между този убиец и момчето, което преди двайсет години беше заплашвало нея и Кевин.

Погледнато като цяло, всичко се връзваше: момчето на име Слейтър обича да измъчва животни и да тероризира другите деца. Едно от тези деца, Кевин, едва не го убива, като го заключва в мазе, за да защити момичето, което Слейтър заплашва да нарани. Но Слейтър се измъква от мазето и се превръща в един от най-ужасните кошмари на обществото — мъж, лишен от съвест, с жажда за кръв. Сега, двайсет години по-късно, Слейтър научава, че двете деца, които преди години са го измъчвали, са живи. Проследява ги и организира игра, за да се отърве с един удар и от двамата. Логично, нали?

Не. Не и в съзнанието на Сам. Първо, защо Слейтър беше чакал толкова дълго, за да тръгне след нея и Кевин? Дали малкият инцидент в мазето беше изплувал в съзнанието му чак след двайсет години? И каква беше вероятността тя, служител в КБР, да започне да работи по случай, в който бе замесен същият човек, опитал се да я убие двайсет години по-рано?

А сега, в последния възможен момент, нова следа от Сакраменто — някой от Хюстън, който твърди, че познава Слейтър. Или по-точно Гатанката. Ако тя беше права, значи вървяха по грешен път.

Сам погледна часовника си. Два и половина и все още нищо. В пет трябваше да хване самолета за Далас.

— Хайде, Кевин. Не ме карай да действам прибързано.

Тя въздъхна и вдигна телефона си. Неохотно го включи и набра номера на Дженифър Питърс.

— Питърс.

— Ало, агент Питърс. Саманта Шиър…

— Саманта! Къде си? Кевин е изчезнал. Цяла сутрин се опитваме да го проследим.

— Успокойте се. Знам, че Кевин го няма. Той е с мен. Или поне беше с мен, ако трябва да бъда по-точна.

— С теб ? Това разследване не е твое. По дяволите, нямаш никакво право да действаш без нашето разрешение! Да не би да искаш да го убият?

Бъркаш, Дженифър. Нямам нужда от вашето разрешение.

— Не ме обиждай.

— Имаш ли представа колко са луднали всички тук? Медията вдигна пушилка, че Кевин е изчезнал; сигурно онзи тъпак Милтън им е казал. Тиражираха предположението, че Слейтър го е отвлякъл. За бога, дори са монтирали камери по покривите, в очакване на следващата бомба! Навън броди убиец и единственият човек, който би могъл да ни отведе до него, е изчезнал! Защо не се обади? Къде е той сега?

— Поеми си дъх, Дженифър. Обадих се, макар да смятам, че не е правилно. Помолих за разрешение да споделя каквото знам с теб, но само с теб, разбираш ли ме? Това, което ти казвам, е само за твоите уши. Не за тези на Милтън, нито на ФБР, на никого.

— Кого си помолила?

— Министърът на правосъдието. Разследваме този случай от друг ъгъл, така да се каже. Сега вече го знаеш, но не искам да го казваш на никой друг.

Мълчание.

— Съгласна ли си?

— Честно казано, при тая бюрокрация човек може да си помисли, че все още живеем в пещери. От цяла година си скъсвам задника от работа по този случай, а сега научавам, че някаква си измислена агенция извършва паралелно разследване? Разполагаш ли с някаква полезна информация, или това също е тайна?

— Имаме основания да смятаме, че е замесен вътрешен човек.

— Вътрешен. От правоохранителните органи?

— Може би. Отдавна да сме дали достъп до досиетата, ако не подозирахме, че някой отвътре снася информация на Слейтър.

— В смисъл?

— В смисъл че не знаем на кого да вярваме. Поради причини, които не мога да ти кажа, смятам, че Слейтър не е този, за когото го мислиш.

— Момчето ли имаш предвид? Дори самата аз не знам за кого го мисля!

— Нямах предвид това. Най-вероятно е момчето. Но кое е това момче?

— Ти ми кажи. Той те е заплашвал, нали?

— Това беше преди много години и нямахме лични карти. Напълно възможно е сега да е директор на ФБР.

— Не се дръж снизходително с мен.