Тед Деккер - Три

— Старата стая на Кевин? — попита тя.

— Докато не ни изостави. Казах му, че накрая ще загази здравата. Опитах се да го предупредя.

— Интересува ли ви въобще в каква беда е попаднал?

Белинда се извърна.

— Какво става извън стените на тази къща не е моя грижа. Казах му, че не трябва да се занимава със змията. С-с-с, с-с-с, с-с-с. Навън има лъжи, лъжи и само лъжи. Казват, че сме произлезли от маймуните. Всички сте такива глупаци.

— Права си, светът е пълен с глупаци. Но мога да те уверя, че Кевин не е един от тях.

Очите на Белинда проблеснаха.

— Не е, така ли? Винаги, е бил твърде умен за нас! Боб беше глупакът, а Кевин беше самият Господ, дошъл да просвети нас, бедните идиоти! — Тя гневно си пое дъх през носа.

Дженифър беше напипала болното място на старата вещица. Осиновеният племенник не беше бавноразвиващ се като собствения й син и Белинда се беше обидила от това.

Дженифър преглътна и се приближи до прозореца. Той беше застопорен с помощта на един болт. Що за майка би отгледала сина си в подобна среда? Погледна със съвсем различни очи на Кевин, който се разплака предишния ден, когато бяха дошли дотук. Скъпи Кевин, какво ти е направила тази жена? Кое е малкото момче, което е живяло в тази стая? Болтът беше разхлабен.

— Той изпълзяваше навън през прозореца. Не знаеше, че съм наясно. Тук нищо не става без моето знание.

Дженифър се обърна и профуча покрай Белинда. Повдигаше й се. По някакъв свой извратен начин Белинда беше мислила доброто на Кевин. Беше го защитавала от ужасния свят, изпълнен със злини и смърт. Но на каква цена?

Успокой се, Дженифър. Не знаеш какво се е случило тук. Дори не знаеш дали това не е идеалната среда за отглеждане на дете.

Тя влезе във всекидневната и се успокои.

— Знаех, че се измъква навън — каза Белинда. — Но не можех да го спра. Не и без да го набия. Никога не съм вярвала в този начин на налагане на дисциплината. Може и да съм грешала. Виж докъде го доведе това. Може би трябваше да го набия.

Дженифър въздъхна тежко.

— А по какъв начин си налагала дисциплина?

— Когато в дома ти цари ред, няма нужда от това. Животът е достатъчно дисциплиниран. Всичко останало е признаване на слабостта ти. — Тя произнесе тези думи изпъчена, с гордост. — Изолирай ги известно време заедно с истината и те ще грейнат като звезди.

Разкритието подейства като прохладен балсам. Тя се огледа. Значи миналото на Кевин може да е било странно и изопачено, но не и ужасно.

— Един мъж заплашва Кевин — каза тя. — Смятаме, че е някой, който синът ти…

— Той ми е племенник.

— Извинявай. Племенник. Някой, който Кевин е познавал като дете. Момче, което го е заплашило. Той се е сбил с това момче. Може би ще си спомниш нещо, което да ни помогне да го идентифицираме.

— Сигурно е онзи път, когато се прибра целият окървавен. Спомням си го. Да, на сутринта го намерихме в леглото с разбит нос. Не искаше да говори за това, но знаех, че е излизал навън. Знам всичко.

— Какви приятели имаше Кевин на тази възраст?

Белинда се поколеба.

— Неговото семейство бяха неговите приятели. Боб му беше приятел.

— Не може да е нямал други приятели в квартала. Какво ще кажете за Саманта?

— Онова глупаво момиче? Те се криеха наоколо. Не мисли, че не знам. Той се изпусна на няколко пъти. Може би точно тя постави началото на провала му! Не, ние не одобрявахме да има приятели извън къщата. Светът е зъл. Не можеш да оставиш децата си да играят с всички!

— Не сте познавали никого от приятелите му?

Белинда впери поглед в нея, след което тръгна към вратата.

— Започна да повтаряш въпросите си. Мисля, че повече няма с какво да ти помогна. — Тя отвори вратата.

Дженифър се огледа за последен път. Изпълни я съжаление към горкото момче, израснало в тази изкривена реалност. То щеше да навлезе в истинския свят… изпълнено с наивност.

Също като Кевин.

Но Белинда може би беше права. Нямаше какво друго да научи тук.

Неделя

Следобед

Саманта крачеше из хотелската си стая. Беше очаквала всичко, но не и изчезването на Кевин.

Роланд й беше пратил съобщение по пейджъра и тя му се обади от телефона в стаята. Той въобще не беше доволен от това, че е изключила мобилния, но се съгласи, че планът й е добър. Междувременно бяха уговорили среща с пакистанеца Салман в Хюстън. Същата вечер. Изваждането на Кевин от играта на Слейтър беше може би най-добрият начин да забавят убиеца до завръщането й на следващия ден. Но тя не беше предвидила възможността Кевин да изчезне. Трябваше да хване самолета след няколко часа, а Кевин го нямаше. Дженифър Питърс сигурно нажежаваше телефонните жици, опитвайки се да ги намери, но Сам не искаше да се обърне за помощ към нея — не още. Нещо в цялото разследване я притесняваше, но не можеше да разбере какво. Нещо не беше както трябва.