Тед Деккер - Три

— Всъщност това не го знаех.

— Макар и освободени от греха, повечето остават роби, заслепени и подвеждани от собствената си заблуда. „Защото не това, що желая, върша, а онова, що мразя, него правя.“ Добре дошли в църквата на Америка.

— И сте обсъждали това с Кевин?

— Обсъждам го с всеки клас, на който преподавам. От всичките ми студенти Кевин най-добре го разбира.

— По думите ви съдя, че онова, което върши Слейтър, не се различава в основата си от клюките, които възрастните дами разменят след края на службата? — И без малко да добави, че убийството на Рой също не се различава особено.

— Ако се предположи, че възрастните дами са склонни да клюкарстват, което всъщност не е вярно. От друга страна, Свети Павел е сложил черта между едните и другите грехове. Но и той е сложил клюкарстването в категорията най-голямо зло.

Дженифър остави чашата си на черешовата дървена масичка.

— Да не би да намеквате, че Гатанката иска Кевин да признае истинската си същност, а не някой определен грях? Това може да продължи дълго. Докога? Защо Слейтър е избрал точно Кевин, освен ако Кевин не го е наранил по някакъв начин?

— Боя се, че това вече е извън моята компетенция.

— Вие развивате теорията извън приемливите граници, докторе. Брат ми беше убит. Малко ми е трудно да намеря прилики между убиеца му и някоя възрастна дама в църквата.

— Съжалявам. Не знаех. — Съчувствието му изглеждаше абсолютно искрено. — Дори невярващите признават гениалността на учението на Исус — каза той. — Нали знаете какво е казал по въпроса?

— Кажете ми.

— Да мразиш човек е същото като да го убиеш. Може пък клюкарите наистина да са убийци.

Тази мисъл й се стори абсурдна. Дженифър въздъхна.

— Значи Слейтър, на когото Кевин някога е навредил, го проучва в наши дни и открива противоречие — че Кевин живее живот, пълен с малки грехове — гняв, презрение, клюки. Но Слейтър вярва, както очевидно вярвате и вие, че малките грехове са не по-малко зло от големите. Кевин решава да стане свещеник. Това дразни Слейтър и той решава да му даде урок. Това ли имате предвид?

— Знае ли някой как работят извратените умове? — Професорът се усмихна. — Повярвайте ми, не мога да си представя как един човек може да причини нещо такова на друг, особено на човек като Кевин. Въпреки миналите му грехове, Кевин е ходещо превъплъщение на божията милост. Можете да сте сигурна, че е преминал през своя дял от трудности. Истинско чудо е, че се е превърнал в човека, който е днес.

Тя изгледа изпитателно доктор Франсис.

— Доста е необичаен, нали? Не знаех, че на Западното крайбрежие все още живеят хора като него.

— Като него? — попита професорът. — Имате предвид невинността му?

— Невинността, искреността. Може би наивност, но не в обидния смисъл.

— Запознати ли сте с миналото му?

— Бегло. През последните два дни нямах много време да задълбавам в досието му.

Докторът повдигна вежда.

— Може би няма да е зле да посетите дома, в който е прекарал детството си. Не знам цялата история, но от онова, което ми разказа отец Стронг, детството на Кевин е било всичко друго, но не и нормално. Не е било задължително ужасно, но не бих се изненадал, ако откриете там много повече, отколкото отец Стронг или който и да е от нас е предполагал, особено в светлината на скорошните събития.

— Значи и вие не знаете подробности от миналото му. И все пак казахте, че е преживял не малко трудности.

— Родителите му са починали, когато е бил на една година. Отгледан е от леля си, която презирала желанието му за по-добро образование. Той наистина се държи като човек, който наскоро е тръгнал да обикаля из острова и е открил останалия свят. Наивен. Според мен в миналото на Кевин има нещо, което го преследва. Може би то ще хвърли светлина върху човека, когото наричате Слейтър.

— Момчето — каза тя.

— Страхувам се, че не знам нищо за никакво момче.

Тя трябваше да посети Бейкър стрийт веднага след като си тръгнеше оттук.

— Сещате ли се за нещо друго? Някой студент или преподавател, който да има мотив да нарани Кевин?

— Бога ми, не. Само в случай че всичките ни обичащи клюките студенти са се превърнали в убийци. — Той се ухили.

— Предполагам, че сте прекрасен преподавател, доктор Франсис. Имате ли нещо против да ви потърся отново?

— Непременно го направете. — Той се потупа по гърдите. — Тук има специално място за Кевин. Не мога да обясня защо това момче така ме привлича, но според мен всички ние имаме какво да научим от историята му.