Тед Деккер - Три

Възглавницата му приличаше на мокра гъба. Чаршафите шумоляха между краката му като плесенясали листа. За последен път беше толкова разтревожен, толкова притеснен преди години, когато момчето го беше заплашило с нож.

Планът на Сам беше чудесен, с изключение на очевидния факт, че само забавяше неизбежното. Купи си пистолет. Той се ококори. Разбира се! Защо не? Стани ловец.

Абсурд! Той затвори очи. Ти не си убиец. Дискусията с доктор Франсис е нещо съвсем различно — всичките онези приказки за това, че клюкаренето и убийството са едно и също нещо. Но сега като се замислеше, той никога не би убил друго човешко същество. Не би могъл да опре дулото на пистолет в главата на човек и да натисне спусъка. БУМ! Изненадка, смотаняк.

Кевин бавно отвори очи. Пък и къде ли би могъл да си намери пистолет? В заложна къща? Не и според днешните закони. А и притежанието му не е законно. От друга страна обаче, при подходящата цена…

Забрави. Пък и какво би направил с него, да простреля телефона следващия път, когато Слейтър се обади? Мъжът беше твърде умен, за да влезе в капана. Как би могъл да го примами да се изправи срещу него?

Кевин се обърна на другата страна и се опита да избие идеята от главата си. Но тя се загнезди там и започна да пуска корени, подхранвана от собствената му омраза. Накрая Слейтър щеше да го убие — нищо друго нямаше смисъл. Защо да не се опита да се сбие с него? Защо не поиска среща? Изправи се срещу мен, лигаво копеле. Излез от сенките и ме погледни в очите. Нали искаш да играем?

Изведнъж всичко друго му се стори незначително. Длъжен беше да опита.

Той отметна чаршафите и стъпи на пода. Сам нямаше да одобри. Трябваше да се справи без нея, още сега, преди да се е събудила и да се опита да го спре. Той бързо навлече тениската и дънките си. В момента подробностите не изглеждаха особено важни — къде да намери пистолет, къде да го скрие, как да го използва. Предложи ли достатъчно пари…

Кевин грабна портфейла от нощното шкафче и прегледа съдържанието му. Трябваше да има пари в брой. Беше си скатал малко за спешни случаи, четиристотин долара, които измъкна изпод матрака, преди да напусне къщата. Там бяха. Със сигурност за толкова пари би могъл да си купи пистолет на черния пазар.

Кевин се измъкна от стаята си, видя, че вратата на Сам е все още затворена и тръгна към изхода, но се спря. Трябваше да остави поне една бележка. Не можах да заспя, отивам да пусна един куршум в главата на Слейтър, връщам се скоро.

Намери лист хартия с емблемата на хотела и надраска набързо няколко думи. Не можах да заспя, отивам да се поразходя, връщам се скоро.

Сутрешният въздух охлади пламналата му кожа. Шест часът. Подземният свят сигурно все още действаше оживено. Трябваше да се измъкне, преди Сам да се събуди, защото тогава нямаше да може да направи нищо. Ако не се върнеше бързо, тя щеше да се притеснява. Веднага щом зърнеше някоя от нощните птици, дето по цяла нощ се наливат в кръчмата, щеше да отбие и да му зададе плашещия въпрос: Къде мога да си купя пистолет, за да пръсна мозъка на човека, който ме преследва?

Той запали колата и подкара на юг.

Ами ако онзи го разпознаеше? Лицето му се беше появило по всички новини. Тази мисъл го накара да присвие очи. Той рязко се отклони от пътя. Белият седан, който се движеше след него, примигна с фарове. Кевин бързо отби встрани, сякаш това е било първоначалното му намерение. Колата профуча край него.

Може би трябваше да вземе чорап и да го нахлузи на главата си. Някакъв лош тип с чорап на главата примамва нощна птица с портфейла си. Дай ми пистолета си, негоднико.

Двайсет минути по-късно той излезе от един денонощен магазин със слънчеви очила и оранжева бейзболна шапка. С еднодневната си набола брада въобще не приличаше на човека, който се беше появил по телевизията предишния ден. Но за всеки случай Кевин реши да отиде чак до Ингълууд. Там сигурно имаше повече хора с пистолети.

Катастрофа на 405-та улица превърна едночасовото пътуване в двучасов кошмар. Когато сви по Уестърн авеню в Ингълууд, вече беше станало осем и половина. Нямаше представа къде да търси. Сам сигурно вече се беше събудила.

Той караше безцелно по улицата, стиснал здраво волана с потните си ръце, и си мислеше, че въобще не му трябва да пита някого откъде да си купи пистолет, камо ли наистина да си го купи. Ако завиеше по „Хоторн“ и потеглеше на юг, до час щеше да се върне в Палос Вердес.

Но Палос Вердес се намираше на един хвърлей разстояние от Лонг Бийч. А в Лонг Бийч го очакваше Слейтър. Трябваше да си намери пистолет. Или може би по-добре нож. Със сигурност бе по-лесен за намиране. От друга страна убийството с нож му се струваше някак си по-зловещо от убийството с пистолет, а и беше по-трудно за изпълнение.