Тед Деккер - Три

— Значи така е казала Дженифър, а? — попита Сам. — Да му видиш сметката.

— Всъщност мисля, че каза да го премахна. В това има смисъл.

— Може би. — Тя го погледна над свещта. — Харесваш я, нали?

— Кой, Дженифър ли? — Той сви рамене. — Изглежда ми добър човек.

— Нямам предвид това.

— Стига, Сам. Та аз едва я познавам. От години не съм излизал на среща. — Той се усмихна смутено. — Мили боже, последното момиче, което целунах, беше ти.

— Наистина ли? Когато бяхме на единайсет?

— Как си могла да забравиш?

— Не съм. Но ти наистина я харесваш. Виждам го в очите ти, когато произнасяш името й.

Кевин усети, че се изчервява.

— Тя е агент на ФБР, който се опитва да ме спаси. Защо да не я харесвам? — Той изви глава настрани и отново улови погледите на възрастната двойка. Те отместиха очи. — И ми напомня за теб.

— Наистина ли? Как?

— Мила е. Не търпи глупости. Красива…

— Както вече казах, харесваш я.

— Моля те…

— Всичко е наред, Кевин — каза нежно тя. — Искам да я харесваш.

— Така ли?

— Да. Одобрявам. — Тя се ухили и лапна последното късче пилешко. Дори начинът, по който дъвчеше храната си, беше впечатляващ, помисли си той. Брадичката и бузите й изглеждаха толкова гладки в движение.

— А какво ще стане… — Той млъкна смутено.

— Какво ще стане с нас? Много мило, рицарю мой, но не съм сигурна, че между нас може да има романтична връзка. Не ме разбирай погрешно. Обичам те много. Но не съм сигурна дали искаме да пожертваме онова, което имаме, заради някаква си любовна история.

— Големите постижения винаги са резултат от големи рискове — каза той.

Тя го погледна с опияняващите си очи, хваната неподготвена от директното му изявление.

— Не е ли така? — попита той.

— Да.

— Тогава никога не казвай, че между нас не може да има романтична връзка. Целунах те веднъж и ти ме прати в Рая. Нищо ли не почувства?

— Когато ме целуна ли?

— Да.

— Цяла седмица се носих в облаците.

— Никога не си ми го казвала.

Сам се ухили и той установи, че тя е леко притеснена.

— Може пък да съм искала ти да направиш следващата стъпка. Нали така постъпва рицарят с неговата изпаднала в беда дама?

— Предполагам, че от мен не става добър рицар.

— Оказа се доста енергичен — рече Сам и очите й проблеснаха. — Мисля, че тя те харесва.

— Дженифър? Тя ли ти го каза?

— Женска интуиция. Забрави ли?

Сам остави салфетката си на масата и се изправи.

— Искаш ли да танцуваме?

Той се огледа. Не се виждаха други танцуващи двойки, но дансингът беше осветен от цветомузика. От тонколоните се носеше дрезгавият глас на Майкъл Болтън.

— Аз… не съм сигурен, че знам как…

— Разбира се, че знаеш. Също както когато бяхме малки. На лунна светлина. Не ми казвай, че оттогава не си танцувал.

— Не, не съм.

Тя го погледна нежно.

— Тогава определено трябва да го направим. Нали?

Той се усмихна и наведе глава.

— За мен ще бъде удоволствие.

Те се прегърнаха нежно и потанцуваха няколко минути. Танцът не беше чувствен, нито дори романтичен. Просто беше напълно нормално нещо, което да направят след десет години раздяла.

През нощта Слейтър не се обади.

Неделя

Сутрин

Стената е тъмнокафява, почти черна, и напукана. По нея са избили влажни петна, мирише на мухъл и плесен и на още нещо, което не може да разпознае. Една-единствена обикновена крушка свети в банята и осветява мазето достатъчно, за да може Слейтър да вижда мрачната стена.

Точно такива неща харесва той: студ, мрак, мокрота, мухъл и шоколадови мелби, с равно количество сладолед и карамел. О, да, освен това харесва и обаянието. Всъщност да бъде обаятелен му харесва повече от всичко останало; за да може да обайва правилно, той трябва да се отърве от всичко предвидимо и да предлага само неща, които никой не очаква. Затова обърканите тийнейджъри си правят пиърсинг на веждите и си татуират челата, затова момичетата от своя страна си бръснат главите, за да ги впечатлят. Това са жалки, безнадеждни опити да бъдеш обаятелен.

Проблемът с безсмисления пиърсинг на веждата е, че разкрива намеренията ти. Ето, вижте ме, горкия смотан тийнейджър, който умира за внимание. Погледнете ме, виждате ли колко приличам на локва кучешко повръщано? Моля ви, лапнете възторжено пръста си и ми се възхищавайте!

Жалостивите първи напъни на бъдещия тъмен субект.

Но Слейтър знае, че не е така. Той знае, че тъмният субект е най-обаятелен, когато действа в пълна неизвестност. Скрит. Непознат. Точно затова се нарича и тъмен субект. Защото действа в мрака. Защото най-добре върши работата си през нощта. Затова обича това мазе. Защото предвид всичко, което е направил, Слейтър наистина е Тъмният субект.