Тед Деккер - Три

Какво би казала Дженифър за тази лудост, която го беше връхлетяла? Преглътна, внезапно осъзнавайки глупостта на постъпката си. Та той дори нямаше план! Боже, помогни ми.

За човек, който се обучава за свещеник, той определено не се беше молил много през последните два дни. Беше твърде зает да изповяда греха си пред света. Не беше съвсем сигурен дори във вярата си, че Бог може да го спаси. Можеше ли наистина да протегне ръка и да спаси хората си? Кевин си представи един гигантски пръст, който се спуска от небето и перва главата на Слейтър. В такъв случай какво трябваше да направи, за да стане един от божиите хора? Как се пречиства душата? Чрез молитвите на грешника? Вземи сърцето ми, вземи душата ми; измий съзнанието ми така, че да стане бяло като сняг. Ако някой тръгне да ме преследва с пистолет, моля те, отведи го на място, където няма слънце — за предпочитане на два метра под земята, в бетонна гробница.

Всъщност никога не се беше молил по този начин. О, редовно се молеше в църквата. Беше се посветил на духовенството, това беше призванието му. Беше казал нужното, за да стане човека, който се опитваше да стане, и правеше нужното, за да помогне на останалите да станат като него. Но вече не беше сигурен в какво се е превърнал. Беше скъсал с миналото и беше започнал на чисто.

Дали?

Разбира се. Довиждане, старо, добре дошло, ново, юпи-яй-яй, яба-даба-ду. Възроди ли се, Кевин? Спаси ли се? Достоен ли си да се храниш в яслите с останалите от стадото? Достоен ли си за овчар в божиите тучни пасища?

Бях там преди три дни. Поне си мислех, че съм там. Поне успешно си представях, че съм там.

Молитвите към божествения Отец изпълниха съзнанието му с образи на Юджийн, обут в ботушите си за езда, който раздава команди с фалшив британски акцент. Бащите бяха глупави мъже, които се преструваха, че са много важни.

Кевин се прокашля.

— Господи, ако някой наистина има нужда от теб, то това съм аз. Трябва да ме спасиш. Аз може и да не съм свещеник, но искам да бъда твой… твое дете.

Очите му се напълниха със сълзи. Какви са тия неочаквани емоции?

Причината е, че ти никога не си бил ничие дете. Както обичаше да казва отец Стронг. Бог ви очаква с протегнати ръце. Никога не си го приемал на сериозно, но всъщност това е нужно, за да станеш наистина дете. Да повярваш в словото му, както би се изразил преподобният.

Кевин спря колата пред един „Бъргър кинг“. Отвътре излязоха трима младежи с провиснали дънки и висящи от коланите им вериги.

Пистолет. Точно в този момент нямаше нужда от божието слово. Точно сега имаше нужда от пистолет.

Дженифър взе телефона си, набра номера на Кевин и го изчака да позвъни десетина пъти. Продължаваше да не отговаря. Беше изчезнал в пет часа предишната вечер и тя не можа да спи от притеснение.

Бяха осигурили аудионаблюдение посредством един лазерен лъч, който, насочен срещу някой от прозорците на Кевин, щеше да превърне стъклото в ефективна диафрагма за звуците. Слейтър сигурно използваше подобен уред. Проблемът с лазерната технология беше, че прихваща звуците безразборно. Процесорът ги декодираше и филтрираше гласовете, но настройките му трябваше да се променят всеки път, когато операторът променяше прозорците или когато условията — като спускането на щорите например — се променяха до такава степен, че да повлияят на акустиката в стаята. По някаква причина Кевин беше избрал да спусне щорите точно преди да замине.

Един млад агент на име Макконъл настройвал лазерния приемник, когато Кевин излязъл навън. Макконъл каза, че чул статичен шум в слушалките и когато погледнал навън, видял вратата на гаража отворена и взетият под наем форд да излиза навън. Веднага докладвал за инцидента, но ръцете му били вързани. Никакви преследвания.

Фактът, че Макконъл не беше чул нищо, което да напомня на телефонен звън преди тръгването на Кевин, беше до известна степен утешително, но обаждането можеше да е получено, докато агентът е настройвал приемника.

Дженифър се опита да се свърже със Сам в хотел „Хауърд Джонсън“ с мисълта, че тя би могла да има някаква представа от местонахождението на Кевин. Безуспешно. Агентката не вдигаше телефона си и служителят в хотела каза, че го е напуснала на сутринта предишния ден. Администраторката си спомняше Сам заради двайсетте долара бакшиш. Агент, който дава бакшиш в хотела, беше най-малкото твърде необичайно.

Дженифър можеше единствено да се надява, че Слейтър също има проблеми с откриването на Кевин. Тогава от изчезването му може би имаше някаква полза. Никакви бомби. Засега. Надяваше се, че щатската заповед за издирването на тауруса няма да предизвика взрив. Тя не беше сигурна защо Кевин е напуснал къщата — най-вероятно стресова реакция — но по този начин неволно беше забавил Слейтър.