Тед Деккер - Три

Кевин скри лице в шепите си и дълбоко въздъхна.

— Боже. Ненормална работа. Няма нищо по-ужасно от това човек да се прави на глупак.

Ръката й отново потърка рамото му.

— Защо говорите така? Мислите ли, че не съм виждала голям мъж да плаче? Доста неща мога да ви разкажа. Нищо не може да се сравни с тристакилограмова горила, татуиран до ушите, който в продължение на цял час плаче като бебе. Не мога да си представя, че някой нормален човек би преживял същото като вас, без да се разплаче.

Той се усмихна притеснено.

— Наистина ли?

— Наистина.

Усмивката на Дженифър омекна и тя сведе поглед.

— Последната жертва на Гатанката беше брат ми. Казваше се Рой. Случи се преди три месеца. Беше избран, защото дишах във врата на убиеца.

Кевин не знаеше какво да каже.

— Брат ви?

— Знаете ли, напомняте ми много за него. — Тя го погледна. — Няма да позволя на този маниак да ви убие, Кевин. Не съм сигурна, че ще го преживея.

— Съжалявам. Нямах представа.

— Сега вече имате. Искате ли да се поразходим? Мисля, че малко чист въздух ще ни се отрази добре.

— Съгласен съм.

Те тръгнаха заедно по смарагдовозелената поляна, минаха покрай езерцето с патици и две големи гъски. Тя се засмя и му разказа за някаква гъска, която я подгонила заради сандвича в ръката й. След всичкия ужас, който го беше изпълвал допреди пет минути, Кевин се почувства необичайно спокоен, сякаш вървеше заедно със своя ангел пазител. Чудеше се какви ли са истинските намерения на Дженифър. Тя беше професионалист, вършеше си работата. Всички агенти от ФБР разговаряха и се смееха така — това беше техният начин да накарат някой като него да се отпусне достатъчно, за да се съгласи да работи с тях.

Тази мисъл изведнъж го накара да се почувства неудобно. Неловко. Като тристакилограмова горила. Но пък от друга страна тя беше изгубила брат си.

Той се спря.

Тя докосна ръката му.

— Какво има, Кевин?

— Като тристакилограмова горила, татуиран до ушите.

— Точно така…

— Момчето имаше татуировка — избъбри Кевин.

— Момчето, което сте заключили в мазето? Къде?

— На челото. Татуировка на нож.

— Сигурен ли сте?

— Да! Онази нощ беше превързал главата си с шарена кърпа, но аз я видях първата нощ.

Двамата се спогледаха.

— Колко мъже имат татуировки на челата си? Не са много. — Устните й се разтеглиха в усмивка. — Това е добре — каза тя. — Много добре.

Събота

Следобед

Саманта беше последният пътник, който се качи в самолета за Сакраменто. Час и половина по-късно тя влезе в малко известната конферентна зала в щаба на министъра на правосъдието, или офиса на „Дивизия Алфа“ към Калифорнийското бюро за разследване, както го наричаха някои. От другата страна на масата седеше един мъж с физиономия на булдог, на име Крис Бартън, който бе заподозрян за подпомагане на терористи посредством публикуването на различни методи за конструиране на бомби в интернет. Бяха го заловили предишната нощ. Сделките му в интернет не бяха нейна грижа, но информацията, с която разполагаше, очевидно беше; в противен случай шефът й Роланд нямаше толкова да настоява да присъства. Роланд седеше начело на масата, облегнат назад в стола си. Тя го беше харесала още в мига, когато се запознаха и когато отиде при него с молба да работи по случая на Гатанката, той се съгласи. КБР и ФБР водеха паралелни разследвания, но Саманта предположи, че Гатанката има вътрешни връзки — възможност, която силно заинтригува Роланд.

Обаждането на Кевин я хвана неподготвена. Тя не очакваше, че Гатанката ще се появи в Северна Калифорния. Не беше убедена, че Гатанката и Слейтър са един и същ човек. Ако Слейтър беше Гатанката, а освен това беше и момчето, това би могло да обясни връзките между нея, Кевин и Дженифър. Но някои детайли в обажданията на Слейтър я притесняваха.

— Благодаря ти, че дойде, Сам. Как прекара почивката?

— Не усетих, че съм в почивка.

— Не си. Свидетелят ти. — Роланд погледна Крис, който гледаше разсеяно.

Сам си придърпа един стол и разтвори синята папка, която Родригес й беше предал на летището. По пътя към управлението беше прегледала съдържанието й.

— Здравейте, господин Бартън. Казвам се Саманта Шиър.

Той не й обърна никакво внимание и продължи да гледа Роланд.

— Можете да погледнете към мен, Крис. Аз ще ви задавам въпросите. Досега не сте ли били разпитван от жена?

Мъжът я погледна. Роланд се ухили.

— Отговори на жената, Крис.