Тед Деккер - Три

Колко време Слейтър беше планирал това?

Телефонът изчурулика. Дженифър избърса устата си, отпи една бърза глътка от бутилката с минерална вода „Евиан“ и натисна бутона.

— Дженифър.

— Мисля, че го намерихме.

Милтън. Тя се напрегна.

— Складът. Тук има кръв.

Тя хвърли остатъка от сандвича в кошчето и грабна ключовете си.

— Идвам.

За четвърти път през последните два часа Кевин надникна през щорите. Една пресечка нататък се виждаше немаркиран автомобил — ФБР. Те като че ли не пречеха на Слейтър. Но пък и агентът в колата можеше само да наблюдава. Ако Кевин излезеше, за да изпълни следващата задача на Слейтър, той нямаше да го последва. Просто статично наблюдение.

Кевин пусна щорите и се върна обратно в кухнята. Там, в парка, той беше допуснал Дженифър до себе си. Беше покорен от бурната й натура. Тя му напомняше за Саманта.

Къде беше Саманта? Позвъни й два пъти и всеки път беше прехвърлян на гласова поща. Отчаяно искаше да поговори с нея за посещението си на Бейкър стрийт заедно с Дженифър. Тя щеше да го разбере. И Дженифър беше проявила разбиране, но Сам щеше да му помогне да разгадае тези нови чувства.

Той отиде до хладилника, отвори го и извади еднолитрова бутилка „Севън ъп“. Крайности. Омразата към Слейтър, която се надигаше в гърдите му, изобщо не беше изненадваща. Какво би могъл да изпитва към някой, който едва не беше убил не само него, но и безброй други хора по незнайни причини? Ако Слейтър спре да се държи като идиот и му обясни за какво става въпрос, Кевин би се справил. Но кретенът се криеше зад тези глупави игри и Кевин започваше да губи търпение. Предишния ден беше твърде шокиран, за да прояви гнева си. Обичайна форма на отрицание, беше казала Дженифър. Шокът поражда отрицание, което от своя страна уталожва гнева. Но сега отрицанието поддаваше пред гнева към врага, който отказваше да се покаже.

Кевин си наля една чаша „Севън ъп“, изпи я на няколко големи глътки и остави шумно чашата на плота.

Прокара пръсти през косата си, изсумтя и тръгна към всекидневната. Как би могъл един човек да създаде толкова поразии само за един ден? Слейтър по нищо не се различаваше от терористите. Ако Кевин притежаваше пистолет и Слейтър се осмелеше да се изправи срещу него, той беше повече от сигурен, че без никакви угризения ще пусне един куршум в лицето му. Особено ако той беше момчето. Кевин неволно потрепери. Трябваше да се върне и да се убеди, че този вонящ плъх е мъртъв. Щеше да е в правото си, ако не според закона, то пред очите на Бог. Обърни и другата буза не трябва да се прилага към откачени канални плъхове с ножове в ръка, които лижат прозорците на момичетата от квартала.

Слейтър го подслушваше, нали? Кевин огледа стаята и се спря до прозореца.

— Слейтър? — Гласът му отекна в стъклото. — Чуваш ли ме, Слейтър? Слушай, побърканяк такъв, не знам защо ме дебнеш или защо се страхуваш да си покажеш лицето, но така доказваш само едно нещо. Ти си канална вода. Ти си бъзлив негодник, който се страхува да се покаже пред противника си. Хайде, миличък! Ела да ме хванеш!

— Кевин?

Той се обърна. Сам стоеше до задната плъзгаща се врата и го гледаше. Не беше чул кога е влязла.

— Добре ли си? — прошепна тя.

— Разбира се. Извинявай, просто разговарях с нашия приятел, в случай че ме слуша.

Сам затвори вратата и притисна показалец към устните си. Приближи се до предния прозорец и дръпна завесите.

— Какво…

Тя отново му даде знак да замълчи и го поведе към гаража.

— Ако говорим тук тихо, той няма да ни чува.

— Слейтър ли? Колата на улицата е на ФБР.

— Знам. Затова паркирах две пресечки по-нагоре и влязох отзад. Смяташ ли, че Слейтър няма да ги забележи?

— Не е казвал нищо за ФБР.

— Може би защото той е от ФБР — каза тя.

— Какво?

— Не сме отхвърлили тази възможност.

— Ние? Кои ние?

Тя издържа погледа му.

— Просто така се казва. Намериха ли нещо тук?

— Не. Намериха някакви стъпки край нефтената платформа на хълма. Взеха сума ти отпечатъци, бутилката от мляко. Според Дженифър обаче нищо няма да им свърши работа.

Сам кимна.

— Тя ми каза за татуировката. Никога не си ми споменавал за нея.

— Не съм ти казвал нищо за него след онази нощ, забрави ли? Него вече го нямаше. Край на историята.

— Но вече не е така. Те ще намерят склада, а тогава ще открият и още нещо — кой знае, може би самото момче.

— Всъщност аз се върнах там след четири месеца.

— Какво?