Тед Деккер - Три

Надписът върху бутилката от мляко беше изпратен за анализ в Куантико. Същата история. Един ден щяха да я използват за сравнения, но това щеше да стане чак след като се доберат до Слейтър.

Бяха монтирали записващото устройство АР301 върху мобилния телефон на Слейтър и използваха инфрачервен лазер, за да наблюдават къщата.

Време е играта да започне.

Дженифър остави Кевин у дома и се опита да го убеди, че има нужда от малко сън. Известно време го наблюдава как обикаля из всекидневната си като зомби. Просто беше излязъл от релси.

Харесваш го, нали, Джен?

Стига глупости! Та аз почти не го познавам! Просто му съчувствам. Усещам в него добротата на Рой.

Но го харесваш. Той е хубав, грижовен и невинен като пеперуда. Има вълшебни очи и усмивка, която озарява стаята. Той е…

Наивен и увреден. Реакцията му, когато преминаваха през някогашния му квартал донякъде се дължеше на стреса от заплахите на Слейтър. Но със сигурност имаше и още нещо.

Той ужасно много приличаше на Рой, но колкото повече тя си мислеше за това, толкова повече разлики откриваше между този случай и онези от Сакраменто. Слейтър очевидно имаше лични сметки за разчистване с Кевин. Той не беше просто жертва, избрана на случаен принцип. Нито пък Дженифър и Саманта. Ами ако Кевин е бил основната мишена за Гатанката още от самото начало? Ами ако останалите бяха просто за упражнение? За разгрявка?

Дженифър затвори очи и разкърши врата си. За следващата сутрин си беше уредила среща с декана в семинарията на Кевин, доктор Джон Франсис. Той служеше в една от онези огромни църкви, които отслужваха литургии в събота вечер. Дженифър взе сандвича си и го разопакова.

Втори квадрант. Складът. По някакъв начин Милтън беше успял да уговори шефа на Бюрото да му позволи да участва. Този човек се превръщаше в гигантски дразнител. Тя неохотно се съгласи да му повери претърсването на склада. Честно казано, хората не й достигаха, а и местните познаваха терена. Но му заяви в прав текст, че ако медиите научат за участието му, тя лично ще се погрижи той да понесе пълната отговорност за всички произлизащи от това негативни последици. Той взе четирима униформени полицаи и заповед за обиск и замина. Вероятността Слейтър да наблюдава складовете беше минимална. Може да беше много добър в наблюдението, но не можеше да има очи навсякъде.

Според разказа на Кевин, в онази нощ той можеше да е влязъл във всяка една от сградите. Екипът на Милтън ги претърсваше щателно, търсейки подземен килер, петролен склад или яма за отпадъци — нещо подобно. Днес повечето складове се строяха върху бетонни плочи, но някои от някогашните сгради имаха подземни етажи, чието охлаждане бе по-евтино.

Тя осъзнаваше защо Кевин подсъзнателно е изтрил местоположението на този травмиращ район. Той или щеше да се запечата неизличимо в съзнанието му, или щеше да изчезне; а на този етап нямаше никаква причина да го крие от нея. Откриването на мазето щеше да е голям късмет. Ако Слейтър наистина беше момчето.

Трети квадрант. Татуировката. Дженифър отхапа от сандвича. Още с първата хапка усети, че е ужасно гладна. Май не беше закусвала. Имаше усещането, че за последно е яла преди цяла една седмица.

Тя се втренчи в третия квадрант. Ако Слейтър наистина беше момчето и не беше заличил татуировката на челото си, това беше първата им истинска отправна точка. Татуировка на нож върху челото не е нещо, което може да се види на всеки ъгъл. Двайсет и трима агенти и полицаи тихомълком работеха по тази следа. Първо посетиха всички студиа за татуировки в района, които работеха отпреди двайсет години, но беше практически невъзможно да намерят такава, която да пази архив. Движеха се в концентрични кръгове. Много по-вероятно беше да намерят татуист, който да си спомни, че е направил татуировка на нож върху челото. Не всички, които имаха татуировки, посещаваха студия, но човек с профила на Слейтър би го направил. Доколкото им беше известно, той вече беше покрит с татуировки. А те имаха нужда само от една — нож на челото.

Четвърти квадрант. Автобусът. Отхапа отново. Сандвичът имаше вкус на късче от рая.

Със сигурност беше същият човек. Същото устройство: куфар, поставен зад резервоара, зареден с достатъчно динамит, за да направи на парчета един автобус, взривен посредством волфрамови нишки, извадени от традиционна крушка с нажежаема жичка и свързани с обикновен електронен часовник от пет долара. Бомбата е била поставена дни, а може би седмици по-рано, съдейки по праха, който свалиха от болтовете й. Може пък да успееха да проследят произхода на частите й, но това й се струваше малко вероятно.