Тед Деккер - Три

Мрак. Мухъл. Кевин затаи дъх и я отвори докрай.

Веднага забеляза кървавите петна. Но тяло нямаше.

Побиха го тръпки. Всичко наистина се беше случило. По пода имаше кръв. Изсъхнала и потъмняла, тя се намираше точно на мястото, където очакваше да я види. Това означаваше две възможности. Или момчето беше умряло там и някой го беше намерил, или някой го беше намерил преди да умре.

Започна да премисля вероятностите. Ако момчето беше намерено живо, значи е станало в първите две седмици. Което означаваше, че от три месеца е на свобода и не е казало нищо на полицията. Ако беше намерено мъртво, естествено, че няма да каже нищо. И в двата случая беше изчезнало завинаги. Дори да беше живо, си беше отишло завинаги.

Кевин бързо излезе навън, затръшна вратата зад гърба си, дръпна резето и побягна в нощта с твърдото намерение повече никога, ама никога да не се сеща за момчето. Беше спасил Сам, нали? Да, да! И не го бяха арестували или пратили в газовата камера, нито го бяха обвинили в извършването на нещо нередно. Защото той беше постъпил правилно!

Ободрен и изпълнен с облекчение, той хукна към къщата на Сам, макар времето за лягане отдавна да беше минало. Отне му петнайсет минути да я разбуди и да я убеди да се измъкне навън.

— Какво има? Баща ми ще ни убие, ако ни открие тук, да знаеш!

Той я сграбчи за ръката и я повлече към оградата.

— Кевин Парсън, аз съм по пижама! За какво е всичко това?

Да, за какво е, Кевин? Държиш се като някой маниак!

Но той не можеше да се сдържи. Никога през живота си не се беше чувствал тъй прекрасно. Толкова много обичаше Сам!

Мина през оградата и тя го последва.

— Кевин, това е…

Той протегна ръце и я прегърна толкова силно, че дъхът й секна.

— Обичам те, Сам! Толкова много те обичам!

Тя стоеше притихнала в ръцете му и не помръдваше. Това нямаше никакво значение; той преливаше от радост.

— Ти си най-добрият приятел, който бих могъл да имам — каза й.

Най-накрая тя го прегърна и го потупа по рамото. От постъпката й лъхаше на любезност, но на Кевин не му пукаше. Отдръпна се назад и отметка русите кичури от лицето й.

— Никога няма да позволя някой да те нарани. Никога. Само ако умра пръв. Знаеш го, нали?

Тя се засмя, изненадана от силната му проява на привързаност.

— Какво ти става? Разбира се, че знам.

Той отмести поглед, очаквайки също толкова ентусиазиран отговор. Но това нямаше значение; той вече беше мъж.

Ръката й докосна брадичката му и обърна лицето му към нейното.

— Чуй ме — каза Сам. — Обичам те повече от всичко, което бих могла да си представя. Ти наистина си моят рицар в блестящи доспехи. — Тя се усмихна. — И мисля, че беше изключително мило от твоя страна да ме домъкнеш чак дотук по пижама, за да ме попиташ дали знам колко много ме обичаш.

Устните му се разтегнаха в широка, глуповата усмивка, но това нямаше значение. Със Сам нямаше нужда да се преструва.

Те отново се прегърнаха силно, по-силно от всеки друг път.

— Обещай ми, че никога няма да ме напуснеш — каза Кевин.

— Обещавам — отвърна Сам. — И когато имаш нужда от мен, трябва просто да почукаш по прозореца ми и аз ще излетя навън по пижама.

Кевин се засмя. После Сам също се засмя и Кевин се разсмя при звука на смеха й. Това беше най-хубавата нощ в живота му.

— Саманта?

Кевин се обърна към Дженифър.

— Моля?

Тя го погледна.

— Защо момчето преследваше Саманта?

— Защото беше побъркан откачалник, който намираше удоволствие в измъчването на животни и тероризирането на квартала. Нямах нито време, нито настроение да му правя психологически профил. Бях изплашен до смърт!

Дженифър се засмя.

— Туше. Но е зле за мен. Двайсет години след онази нощ съм изправена пред нелеката задача сама да се оправям с това. Независимо дали ви харесва или не, вие сте единственият ми шанс да го разгадая. Ако предположим, че Слейтър и момчето са един и същи човек, само вие сте имали близък контакт с него и преди, и сега.

Макар че при мисълта за миналото му се догади, Кевин знаеше, че Дженифър е права. Той въздъхна.

— Ще направя каквото мога. — Той погледна през страничния прозорец. — Трябваше още тогава да се уверя, че е мъртъв.

— Щяхте да направите услуга на обществото. При самозащита, разбира се.

— Ами ако някой ден Слейтър цъфне пред вратата ми? Имам ли право да го убия?

— Правоохранителните органи не са създадени току-така. — Тя замълча. — Но от друга страна аз бих могла.