Тед Деккер - Три

Според Кевин Слейтър я беше споменал по име. Дженифър. Маниакът я въвличаше в нов капан, нали? И съдейки по вида на автобуса той вече работеше в много по-големи мащаби.

Никакви ченгета. Никакво КБР, освен Саманта, която беше свързана от детинство с Кевин и момчето. Никакво БАТО. Нито шерифи или щатска полиция. Само ФБР и по-специално, само Дженифър.

— Още ли горите от нетърпение да го хванете?

Дженифър се обърна към Милтън, който се приближаваше към нея.

— Дали горя от нетърпение ли?

Очите му проблеснаха предизвикателно, но той се отказа да задълбава повече.

— Защо го взриви по-рано?

— Защото каза никакви ченгета. Очевидно е разбрал, че отделът ви е бил информиран…

— Те винаги казват никакви ченгета. Вие не сте ли ченге?

— Според Кевин той е разрешил единствено участието на ФБР.

Милтън се подсмихна подигравателно.

Дженифър се намръщи.

— Никакви ченгета. Очевидно ни вкарва в играта си заради досегашните ни взаимоотношения. Изводът е, че той определи правилата; ние ги нарушихме; той взриви автобуса.

— Ами ако каже никакво ФБР? Пак ли ще отстъпите? Едва ли. Това е моят град. Нямате право да ми отказвате достъп до разследването.

— Не ти отказвам нищо, Милтън. Хората ви са навсякъде.

— Нямам предвид почистването на отпадъците. Той ще се обади отново и градът е наясно с това. Хората имат право да знаят.

— Градът ли? Имате предвид пресата. Не, Милтън. Пресата има право да знае всичко, което би могло да осигури по-голяма безопасност за града. Този път беше автобус; следващия път може да се окаже сграда. Готов ли сте да поемете този риск заради протокола? Сега ме извинете, случаят ме чака.

Погледът му натежа.

— Това е моят град, не вашият. Аз имам личен интерес; вие — не. За съжаление не мога да направя нищо по отношение на юрисдикцията ви, но шефът на бюрото ви ме увери, че ще ми сътрудничите. Стига ми Слейтър да кихне и вие да скриете това от мен, и до пет минути тук ще стои заместникът ви.

Дженифър се изкушаваше да зашлеви наглата му физиономия. Трябваше да се обади на Франк и да му обясни каква е ситуацията. А междувременно трябваше да се примири с присъствието на Милтън.

— И аз не ви харесвам, детектив. Вие се интересувате твърде много от себе си, а това не ми е по вкуса. Ще ви държа в течение чрез Галахър и очаквам вие също да ни сътрудничите по всякакъв начин. Не сме чак толкова глупави, че да отказваме всяка предложена помощ. Но няма да правите нищо без моето позволение. Ако Слейтър заподозре, че участвате, може да причини на „вашия“ град много по-голяма вреда, отколкото сте готов да приемете. Ясно ли е?

Той я погледна изпитателно, след което погледът му омекна. Не очакваше това, нали, Коломбо? Тя осъзна, че няма никакво намерение да го допуска в разследването и тази мисъл я изненада. Дори беше доволна от ограниченията, поставени от Слейтър. Това беше между нея, Слейтър и Кевин, независимо колко лично го приемаше той.

— Искам пълно наблюдение на къщата му — каза Милтън. — Електронно наблюдение, включително подслушване на всички телефони. Наредихте ли вече да го направят?

— Никакво подслушване. Слейтър не използва стационарен телефон. Честотата на мобилния телефон, който е дал на Кевин, се следи през последните четирийсет минути — това беше първото нещо, което наредих, след като излязох от къщата му сутринта. Слейтър се обади на Кевин преди трийсет минути, точно преди да взриви бомбата. Компютърните ни специалисти не са засекли нищо. Не е чак толкова тъп, че да говори без заглушител. Тук стандартното оборудване не помага. Получих разрешение да монтираме записващо устройство АР301 на телефона му, но не успяхме да го направим преди това обаждане.

Милтън я погледна.

— Ще оставя човек в къщата.

— Не. Никакви ченгета, тази част не ви ли стана ясна?

— За бога, жено! Преди по-малко от три часа ме сдъвка и изплю заради това, че не съм оставил човек при него за през нощта!

— Ще оставя от моите хора в къщата. Вие стойте настрана. Ако решите да работите паралелно, ще пусна информацията в пресата. — Тя се поколеба. — Намерихте ли нещо за полицая, за който ви питах?

Милтън отмести поглед и отвърна с неохота:

— Полицай Рик Шиър. Преди десетина години се върнал в Сан Франциско. Починал от рак преди пет години. Няма никакви доклади във връзка с момчето, което споменахте. Но това не ме изненадва. Полицаите непрекъснато си имат неофициално контакти със съседи. Споменахте, че е заплашил бащата на момчето — инцидентът очевидно е бил покрит. Няма официални оплаквания, нито арест.