Тед Деккер - Три

Стомахът й се сви. Оставаше Кевин. И Саманта. Дано някой от тях си спомнеше нещо, което да им помогне да разкрият самоличността на момчето. Засега разполагаха единствено с описанието, дадено им от Кевин, което практически беше безполезно.

— Ще ги помолите ли да потърсят отново? Примерно някой личен дневник или…

— Нямаме такива неща.

— Сътрудничество, забравихте ли? Накарайте ги отново да се поразровят.

Той кимна леко.

— Ще видя какво мога да направя.

— Благодаря. Предполагам, че се познавате с агент Галахър. Отсега нататък ще контактувате предимно с него.

— А вие?

— Аз ще се занимавам с онова, за което съм учила; ще се опитам да открия кой е Слейтър. Извинете ме, детектив.

Тя заобиколи автобуса и намери Галахър.

— Какво открихте?

— Същия тип, който е взривил и колата. — Бил Галахър беше червенокос, а лицето му бе обсипано с безброй лунички. Той погледна Нанси, която бе коленичила до отломките изкорубен метал. — Добра е.

Дженифър кимна.

— Прегледайте заедно уликите в лабораторията й и после ги изпратете в Куантико за допълнителен анализ. Информирайте Милтън за това и моля ви, направете всичко възможно да го държите по-далеч от мен.

— Дадено. Ами уликите, които намерят в къщата?

Двайсет минути по-рано екипът им беше отишъл в дома на Кевин и претърсваше къщата за някакви следи, които Слейтър би могъл да остави. Тя се съмняваше, че ще открият нещо. В домовете на жертвите от Сакраменто нямаше нищо. Слейтър нямаше никакви скрупули, но за сметка на това имаше желязна дисциплина.

— Също. Ако намерите нещо, искам да знам. След два часа ще бъда в офиса.

Той кимна.

— Смятате ли, че е същият?

— Има някои разлики. Може да е имитатор.

— Възможно е. Но според мен не е.

— Предполагам, че Кевин отговаря на профила на жертвите?

Дженифър се опита да улови погледа на Галахър. Бил беше един от малкото агенти, които познаваха достатъчно добре Рой, за да го наричат свой приятел.

— Той би могъл да бъде Рой в един друг живот — каза тя. След това се обърна и тръгна към кафенето.

Покрай полицейските ленти се бяха събрали неколкостотин зяпачи. Новинарските екипи бяха пристигнали и предаваха на живо из цялата страна. Със сигурност Фокс нюз и CNN излъчваха нонстоп. Колко пъти американската публика беше виждала снимки на изкорубени взривени автобуси от Израел? Но това беше Калифорния. Инциденти като този през последните десет години се брояха на пръстите на едната й ръка.

Милтън осигуряваше на хиените нова информация. Браво на него.

Гласът на Дженифър откъсна Кевин от мислите му.

— Хей, каубой, искаш ли превоз?

Той вдигна поглед от масата и примигна.

— Разбира се.

— Да тръгваме.

Тя не го откара в дома му. Детективите продължаваха да претърсват къщата за следи, оставени от Слейтър. Работата щеше да им отнеме няколко часа.

— Нали няма да преровят и чекмеджетата с бельото ми?

Дженифър се засмя.

— Само ако Слейтър е оставил боксерките си вътре.

— Тогава по-добре и мен да ме няма.

— Обичате всичко да ви е подредено, нали?

— Разбира се, искам да е чисто.

— Много добре. Мъжът трябва да може сам да се пере.

— Къде отиваме?

— Носите ли телефона със себе си?

Той инстинктивно бръкна в джоба си. Невероятно колко малки могат да бъдат тия уреди. Извади го и го отвори. Дори така успя да се побере в шепата му.

— Просто проверявам — отвърна тя и зави по улица „Уилоу“.

— Смятате ли, че пак ще се обади? — попита той.

— Да, признаването на греха не е основната му цел.

— Изглежда е така.

— Но той иска признание. Сигурен сте в това, нали?

— Така казва. Когато си призная, щял да се оттегли. Но какво трябва да призная?

— Това е въпрос за милион долара, нали? Какво иска да си признаете? Имате ли някакви подозрения за какво може да става въпрос?

— Току-що си съсипах кариерата и един бог знае какво още, след като разказах на целия свят, че съм се опитал да убия едно момче — повярвайте ми, ако имах някаква представа какво трябва да изповядам, досега да съм го направил.

Тя кимна и се намръщи.

— Изповедта е единствената част от този пъзел, която не отговаря на профила на Гатанката. Изглежда е намерил нещо за вас, което смята за важно.

— Какво, например? Какви са вашите грехове, агент Питърс? Помните ли ги всичките?

— Моля ви, наричайте ме Дженифър. Не, мисля, че не ги помня.

— Тогава кое е важно според Слейтър? Да не би да искате да изляза по телевизията и да призная всеки грях, който си спомням?