Тед Деккер - Три

— Ами три или тринайсет?

— Започнали са номерирането от пет и са пропуснали тринайсет.

Гумите на колата й изсвистяха. Тя беше сигурна, че Слейтър има предвид автобус. Самолетите бяха много по-невероятна цел, защото сега сигурността бе много по-затегната от преди. Тя беше проверила трамваите — нямаше тройки. Влаковете също бяха възможна мишена, но и при тях сигурността беше затегната. Сигурно ставаше въпрос за автобус. И фактът, че имаше само един с тройка в обозначението, даваше някаква надежда.

Двайсет и девет минути.

Те профучаха през „Уилоу“ към „Аламитос“, но спряха на червения светофар при „Уолнът“. Сам се огледа на двете страни и даде газ.

— Точно сега не бих имала нищо против да ме подгони някой полицай — каза тя. — Можем да използваме помощта му.

— Никакви полицаи — каза Кевин.

Тя го погледна. Минаха две минути, преди да стигнат до „Аламитос“.

— Ако видиш автобус, най-вероятно е номер двайсет и три. Започваш да викаш.

Но не видяха никакви автобуси. Преминаха Трета улица на червено. Отново никакъв автобус.

Булевард „Оушън“ надясно; „Атлантик“ на север. Никакъв автобус. На няколко пъти ги изпратиха гневни клаксони.

— Точно време? — попита тя.

— Девет и трийсет и седем.

— Хайде де! Хайде!

Сам се върна назад. Отново тръгнаха по Трета, светофарът светеше червено и колите блокираха кръстовището. Покрай тях премина автобус с номер 6453–17 и се отправи на запад по Трета улица. Грешен автобус. В колата беше задушно, по челата им беше избила пот. Кръстовището се разчисти и Сам натисна педала на газта.

— Хайде, бебче. Къде си?

Когато се отдалечи на петнайсетина метра от кръстовището, изведнъж натисна спирачките.

— Какво?

Тя рязко завъртя глава и се втренчи отново в Трета улица. Грабна трескаво телефона си и натисна бутона за повторно набиране.

— Да, можеш ли да ми кажеш кой автобус върви по Трета?

От мястото си Кевин можеше да чуе плътния мъжки глас.

— Автобус по Трета улица. Трябва ти…

Тя рязко затвори телефона, завъртя волана, направи остър завой и се вля в насрещния трафик пред едно бяло волво и един син седан. Разнесоха се гневни клаксони.

— Наричат автобусите с имената на улиците им, а не по номерата! — каза Сам.

— Но ти няма как да знаеш дали Слейтър…

— Знаем къде се намира Трета улица. Нека първо да опразним него, след това ще търсим номер двайсет и три. — Тя зави рязко по Трета улица и подгони автобуса, който се намираше на стотина метра пред тях. Очевидно диспечерите все още не се бяха свързали с шофьора.

Деветнайсет минути.

Сам мина пред автобуса и наби спирачки. Шофьорът натисна клаксона и спря зад тях.

— Кажи на шофьора да евакуира пътниците и да се изтеглят по-настрани поне за половин час. Кажи му да предаде предупреждението на останалите автобуси по улицата. Да им каже, че има бомба — този номер минава всеки път. Аз ще се обадя на агент Питърс.

Кевин хукна към автобуса. Той заблъска по вратата, но шофьорът, възрастен мъж, който сигурно беше три пъти по-дебел от нормалното, отказа да я отвори.

— В автобуса има бомба! — извика Кевин, показвайки с жестове експлозия. — Бомба! — Зачуди се дали някой не го е разпознал от телевизията. Убиецът на деца е в центъра и издърпва възрастни жени от автобусите.

Един млад мъж, който приличаше на Том Ханкс, подаде глава през отворения прозорец.

— Какво?

— Бомба! Излизайте! Опразнете автобуса! Опразнете улицата!

За момент не се случи нищо. След това вратата се отвори със съскане и същият млад мъж изскочи навън. Той се обърна и извика към шофьора:

— Изкарай ги навън, идиот такъв! Той каза, че вътре има бомба!

Десетина пътници — половината от онези, които виждаше Кевин — скочиха от седалките. Шофьорът приличаше на болен от треска.

— Добре, всички навън! Внимавайте къде стъпвате. Това е просто предохранителна мярка, дами и господа. Не бързайте!

Кевин хвана за ръката двойника на Том Ханкс.

— Опразнете улицата и стойте далеч от автобуса поне половин час, чухте ли? Изкарайте ги всичките навън.

— Какво е станало? Откъде знаете?

Кевин хукна към колата на Сам.

— Доверете ми се. Просто ги изкарайте навън. Полицията идва насам. — Пътниците нямаха нужда от повече окуражаване. Колите спираха, след което или бързо подминаваха автобуса, или се връщаха назад.

Той влезе в колата.

— Дръж се — каза Сам. Тя даде газ, почти веднага зави надясно, влезе в следващата улица и се върна назад към „Атлантик“.