Тед Деккер - Три

— Един е готов. Остават ни петнайсет минути.

— Луда работа — каза Кевин. — Дори не знаем дали Слейтър…

Мобилният телефон в джоба му завибрира като полудял. Кевин замръзна и впери поглед в дясното си бедро.

— Какво? — попита Сам.

— Той… той звъни.

Телефонът отново завибрира и този път той го извади. Саманта намали скоростта.

— Ало?

— Казах никакви ченгета, Кевин — разнесе се мекият глас на Слейтър. — Никакви ченгета означава никакви ченгета.

Ръцете на Кевин се разтрепериха.

— ФБР ли имаш предвид?

— Полицаите. Отсега нататък ще бъдем само аз, ти, Сам и Дженифър, и никой друг.

Край на обаждането.

Сам беше намалила скоростта. Тя го погледна с широко отворени очи.

— Какво ти каза?

— Каза никакви ченгета.

Земята изведнъж се разтърси. Прогърмя експлозия. И двамата се наведоха.

— Обръщай назад! Обръщай назад!

— Това беше автобусът — прошепна Сам. Тя обърна колата и подкара по пътя, от който бяха дошли.

Когато тръгнаха по Трета улица, Кевин се втренчи през прозореца. Над сюрреалистичната сцена се виеха ярки пламъци и гъсти облаци дим. Три почернели коли, паркирани до автобуса, тлееха. Само един бог знаеше дали имаше ранени, но районът в най-голяма близост до експлозията изглеждаше опразнен. Сред парчетата натрошено стъкло се въргаляха книги от витрината на близката антикварна книжарница. Табелата й „Прочетете ги отново“ издрънча върху тротоара. Собственикът й излезе навън, залитайки.

Сам дръпна ръчната спирачка и впери поглед в призрачната сцена.

Телефонът й иззвъня и Кевин се стресна. Тя бавно го вдигна до ухото си.

— Шиър.

После примигна, но бързо фокусира погледа си.

— Преди колко време? — Тя погледна Кевин, а след това и автобуса. Завиха сирени. Една кола, в която Кевин разпозна тази на Дженифър, се появи със свистене от ъгъла и пое към тях.

— Може ли Родригес да го разпита? — попита Сам по телефона. — Малко съм заета тук. — Тя се извърна встрани и снижи глас. — Той взриви автобус. Паркирала съм на петдесетина метра оттам. Да, съвсем съм сигурна. — Тя се заслуша.

Дженифър спря до тях и подаде глава през прозореца си.

— Добре ли сте?

— Да — отвърна Кевин. Пръстите му бяха изтръпнали и главата замаяна, но иначе беше добре.

Саманта поздрави Дженифър с кимване, обърна се настрани и притисна длан към ухото си.

— Да, сър. Веднага. Разбирам… — Тя погледна часовника си. — Полетът в десет и половина?

Кевин отвори вратата си.

Дженифър го спря.

— Не, останете вътре. Не мърдайте, веднага се връщам. — И тя подкара към автобуса.

Сам приключи разговора си и прибра телефона.

— Дали има ранени? — попита Кевин.

Тя погледна автобуса и поклати глава.

— Не знам, но извадихме късмет, че намерихме първо него.

Кевин изстена и прокара пръсти през косата си.

— Трябва да тръгвам — каза Сам. — Предположих, че ще се стигне до това обаждане. Искат да разпитам един свидетел. Адвокатът му ще го измъкне навън до рано следобед. За съжаление не мога да пропусна това. Ще ти обясня, когато…

— Не мога да повярвам, че Слейтър го направи — каза Кевин, като отново се огледа. — Ако не бяхме спрели този автобус, повече от двайсет души щяха да загинат.

Тя поклати глава.

— Това променя играта. Виж какво, ще се върна с първия полет довечера, става ли? Обещавам. Но сега трябва да тръгвам, ако искам да хвана този полет. — Тя потърка успокояващо рамото му и погледна към Дженифър. — Кажи й, че ще се обадя и че й предавам правото си; отсега нататък тя ще се грижи за теб. — На мястото бяха пристигнали три полицейски коли и бяха обградили овъгления автобус. — Ще се справим, рицарю мой. Заклевам се, че ще се справим.

Кевин кимна.

— Това е истинска лудост.

Пет минути след експлозията десетина униформени — предимно местни полицаи, но и неколцина от нейните хора и от останалите агенции — изолираха мястото и започнаха да издирват улики. Намериха бързо бомбата. По всичко личеше, че е същата като онази в колата на Кевин, само че по-голяма.

Дженифър настани Кевин в едно кафене на десетина метра от автобуса и му нареди строго да не мърда оттам — щяла да се върне след двайсетина минути.

Параметрите на разследването се бяха променили. Пристигна Бил Галахър от лосанджелиския офис, както и двама младши следователи, Джон Матюс и Брет Майкълс. Те щяха да работят с уликите, а нея щяха да оставят да се съсредоточи изцяло върху психологията на престъплението. Но не беше необходимо да е завършила криминална психология, за да си направи следния извод — когато Слейтър казва никакви ченгета, той има предвид абсолютно никакви. И имаше начини да узнае кога са намесени.