Тед Деккер - Три

— Не можем да сме сигурни. Не виждам връзката между гатанките и момчето.

— Снощи той е бил тук и е писал върху бутилката ми с мляко — каза Кевин. — Трябва да е той! Искахте мотив; вече го имате. Опитах се да убия някого. Той е подлудял. Как ви се струва? Трябва да излъчим това признание в ефир.

Линията заглъхна.

— Дженифър?

— Трябва ни повече време! — рече тя и си пое дълбоко дъх. — Добре, ще пусна признанието в ефир. Стойте там. Не си подавайте носа от къщата, чувате ли ме? Мислете над гатанките.

— Сам…

Но Дженифър вече беше затворила. Не си губеше времето. Тази мисъл го успокои.

Кевин изключи телефона. 9:13.

— Ще се обади във вестника.

— Три — каза Саманта. — Нашият човек сбърка с неговите тройки. Прогресии. Три, трийсет, шейсет. И противоположности. Зора и нощ, живот и смърт. Кое те отвежда до някъде, но не те води никъде? — Тя погледна към листа с бележки и числа.

— Тя не беше особено щастлива, че си тук — каза Кевин.

Сам го погледна.

— Какво те отвежда дотам? Някакъв вид превоз, очевидно. Като кола. Но той вече взриви една кола. Няма да го направи отново. Пада си по прогресиите. Иска още.

Мислите на Кевин препуснаха.

— Автобус. Влак. Самолет. Но всички те те отвеждат до някъде, нали?

— Зависи къде е това някъде. Според мен няма значение — някъде и никъде са противоположности. Според мен смята да взриви нещо от обществения транспорт!

— Освен ако не си призная…

— Няма как да сме сигурни, че това ще го спре. — Тя скочи на крака, грабна слушалката на телефона и натисна бутона за повторно набиране.

— Агент Питърс? Аз съм Сам Шиър. Чуйте, според мен… — Тя млъкна и се заслуша. — Да, разбирам юрисдикцията и що се отнася до мен, Кевин винаги е бил под моята юрисдикция. Ако продължавате да настоявате, мога да взема пълномощно от министерството… — Нова пауза и Сам се усмихна. — И аз си мисля същото. Но колко време ще отнеме да евакуираме целия обществен транспорт в Лонг Бийч? — Тя погледна часовника си. — По моя разполагаме с четирийсет и две минути. — Сам се заслуша отново. — Благодаря ви.

Тя затвори.

— Умно момиче. Борбено. Историята ти вече е в новините. В момента се излъчва на живо по телевизията.

Кевин изтича до телевизора и го пусна.

— Следващият брой на вестника ще бъде пуснат едва утре сутринта — каза Сам. — Този път Слейтър не спомена пресата, нали?

— Не. Мисля, че телевизията ще свърши работа. Бог да ми е на помощ.

Очите на Сам гледаха съчувствено.

— Според Дженифър това няма да го удовлетвори. Истинската игра е в гатанките. Мисля, че е права. — Тя закрачи из кухнята, притиснала ръце към главата си. — Мисли, Сам, мисли!

— Евакуират обществения…

— Няма начин да успеем да измъкнем всички навреме — каза Сам. — Половин час ще им е необходим само за да получат разрешение! Тук се крие още нещо. Слейтър е прецизен. Дал ни е още нещо.

Телевизионната програма изведнъж се промени. На екрана се появи познатото лице на Том Шилинг, водещият на новинарската емисия на ABC. В долния край се появи червеният банер с надпис „Новина от последния час“. Том се появи на фона на снимка на овъглената кола на Кевин с думата „Гатанката?“, написана с неравен шрифт. Водещият погледна към камерата вдясно и след това се обърна към зрителите.

Кевин го гледаше като омагьосан. Том Шилинг щеше да стовари чук върху живота му. Усети как го полазват тръпки. Може би признанието наистина беше грешка.

— Имаме ново шокиращо развитие по случая с взривената вчера кола на булевард „Лонг Бийч“. Кевин Парсън, шофьорът на колата, ни предложи нова информация, която може да хвърли светлина върху случая.

Когато Кевин чу името си, стаята се разлюля, екранът се размаза и думите се изкривиха така, сякаш някой ги изговаряше под вода. Животът му щеше да свърши. Том Шилинг продължаваше да говори.

— Кевин Парсън е студент в семинарията…

Мъртъв си.

— … бъдещият свещеник призна…

Това е краят.

— … заключил момчето в подземието…

С живота ти е свършено.

Стори му се странно, че разкриването на греха му навя мисли за смъртта по-силно, отколкото заплахите на Слейтър. Пет години се беше опитвал да се измъкне от морето на безнадеждността на Бейкър стрийт, а сега, за по-малко от двайсет и четири часа, се беше озовал отново в него, давейки се. Някой щеше да се зарови в останалата част от детството му. В истината за Белинда и къщата.

Ето ме и мен. Кевин Парсън, черупката на мъжа, който е способен да извърши най-ужасния човешки грях. Ето ме и мен, окаян преструван. Аз не съм нищо повече от един плужек, който се опитва да пропълзи през живота в човешка форма. Когато научите всичко, ще се убедите, че това, както и още много други неща, са истина.