Тед Деккер - Три

— Намислил съм нещо — каза момчето. — В йерархията сме трима. Но аз съм на най-долното стъпало и това не ми харесва. Възнамерявам да сваля двамата над мен. Какво мислиш по въпроса?

Кевин не можеше да мисли за нищо.

— Сега ще ти кажа какво смятам да направя — продължи момчето. — Първо ще те порежа по някои места така, че да не ги забравиш никога. Използвай въображението си. След това ще отида до прозореца на Саманта и ще почукам, както го правиш ти. И когато тя вдигне щорите, ще мушна с ножа право през стъклото.

Момчето облиза устните си; очите му блестяха от вълнение. После вдигна ножа и докосна острието с лявата си ръка. Погледна надолу към острието.

— Ще го забия в гърлото й, преди да успее…

И докато очите на момчето бяха наведени надолу, Кевин побягна.

— Хей!

Момчето хукна след него. Кевин имаше преднина от около шест метра — една пета от разстоянието, което му беше необходимо, за да успее да надбяга по-голямото момче. Приливът на адреналин го изстреля напред. Но зад него се разнесе кискането на момчето и гласът му постепенно се приближаваше. Безмилостни вълни ужас започнаха да заливат Кевин. Той изкрещя, но от устата му не излезе никакъв звук, защото гърлото му се беше стегнало от страх. Пътят като че ли започна да се изкачва нагоре, а след това сви встрани и Кевин изгуби всякаква ориентация.

Една ръка докосна якичката му. Ако момчето го стигнеше, сигурно щеше да използва ножа си. А след това щеше да отиде при Сам. Може би нямаше да я убие, но сигурно щеше да й накълца лицето. А може би щеше да направи нещо по-ужасно.

Кевин не беше сигурен къде се намира къщата му, но със сигурност не беше там, където имаше нужда да бъде. Затова направи единственото възможно нещо. Обърна се наляво и се стрелна през улицата.

Кискането спря за миг. Момчето изпъшка и удвои силите си — Кевин можеше да чуе решителните му стъпки.

След това кикотът се разнесе отново.

Гърдите го боляха и той дишаше тежко. В един ужасен момент дори си помисли, че е по-добре просто да падне на земята и да остави момчето да прави с него каквото си иска.

Една ръка го перна силно по главата.

— Не спирай да тичаш, смотаняк. Мразя, когато просто лежат на земята.

Кевин тотално обърка посоките. Бяха стигнали до един от старите складове в района от другата страна на улицата. Право пред него се виждаше вратата на една сграда. Може би… може пък да успееше да я отвори.

Той сви вдясно и побягна с всички сили към сградата. Блъсна се в старата врата, тя се отвори със замах и той се хвърли към тъмнината зад нея.

Стълбището, което се намираше на метър и половина зад вратата, спаси живота му или поне някои части от тялото му. Той се свлече надолу по стълбите, викайки от болка. Когато стигна до площадката, не си усещаше главата. Изправи се на крака, залитайки, и погледна към стълбището.

Момчето стоеше най-отгоре, огряно от лунната светлина, и се кискаше.

— Това е краят — каза то и започна да слиза надолу.

Кевин се обърна и побягна. Видя резето на някаква врата, дръпна го и влетя в една тъмна стая. Залитна напред и се блъсна в бетонната стена.

Момчето го сграбчи за косата.

Кевин изкрещя. Гласът му отекна в тясното помещение. Той изкрещя още по-силно. Никой нямаше да ги чуе; намираха се под земята.

— Млъкни! Млъкни! — Момчето го перна през устата.

Кевин събра целия си останал кураж и замахна на сляпо в тъмнината. Юмруците му се удариха в нещо, което изпука. Момчето извика и пусна косата му. Краката на Кевин се подкосиха и той се строполи на пода.

В този момент му хрумна, че каквото и да е смятало да прави с него момчето, то не би могло да се сравни с онова, което щеше да му причини сега.

Кевин се претърколи по пода и се изправи. Вратата се намираше вдясно от него, през нея проникваше мътна светлина. Момчето се обърна към него, притиснало с едната ръка носа си, а в другата стиснало ножа.

— Току-що си изгуби очите, момче.

Без да се замисля, Кевин се стрелна напред. Изскочи през отворената врата и я затръшна с всички сили. След това бързо вдигна лявата си ръка и натисна обратно резето.

Изведнъж се оказа съвсем сам пред бетонното стълбище и единственото, което се чуваше, беше тежкото му дишане. Тишината го погълна.

Иззад стоманената врата се разнесе приглушен вой. Кевин затаи дъх и бавно отстъпи назад. После тръгна нагоре по стълбите и някъде по средата им отново чу слабия глас на момчето. То викаше и ругаеше, заплашваше го с думи, които Кевин едва разбираше, защото звучаха съвсем тихо.