Тед Деккер - Три

— Ще сложим бръмбар в телефона…

— Той каза никакви ченгета.

— Имам предвид ние, ФБР. Ще използваме местна техника, която ще монтираме в телефона. Съмнява ме, че конвенционалните подслушвателни уреди ще свършат работа — заглушават се твърде лесно и имат ограничен обхват. Записващият уред ще се вижда ясно, една малка кутия, която ще монтираме тук. — Тя посочи с пръст гърба на сребристия телефон. — Съдържа малък чип, който по-късно ще приберем за анализ. Не е като наблюдението в реално време, но може би е всичко, което можем да получим.

Той си взе обратно телефона.

— Значи да правя каквото ми казва? Да му играя играта?

Тя кимна.

— Според мен нямаме друг избор. Ще му вървим по петите. Той ви се обажда; щом затвори, вие звъните на мен. Най-вероятно той ще разбере и сигурно тогава ще узнаем какво е имал предвид под „никакви ченгета“.

Кевин се изправи и започна да се разхожда из кухнята.

— Детектив Милтън ми каза, че без мотив нямате нищо. Разбирам защо. Мисля, че имам една идея.

— Кажи я.

— Омраза.

— Омраза. Доста широко понятие.

— Слейтър ме мрази. Усещам го в гласа му. Силна ненавист. По мои наблюдения на този свят са останали малко неща, които са истински чисти. Омразата в гласа на този човек е едно от тях.

Тя го погледна.

— Много сте наблюдателен. Въпросът е защо. Защо ви мрази Слейтър.

— Може би не точно мен, а хората като мен — каза Кевин. — Човек съди за останалите по групови признаци, а не по детайлите, нали? Той е свещеник, значи го мразя. Тя е красива, харесва ми. Един месец по-късно се събуждаш в леглото и установяваш, че нямаш нищо общо с тази жена.

— От личен опит ли говорите, или просто си правите изводи от някой социологически материал?

Кевин примигна изненадано. Ако не я лъжеше интуицията, той имаше много малък опит с жените.

— Ами… — Той прекара пръсти през косата си. — Предполагам, че и двете.

— Това може и да ви прозвучи странно, Кевин, но има мъже, които не си правят изводи за жените само по външния вид. — Не беше сигурна защо се почувства длъжна да му го каже; думите му не бяха прозвучали обидно.

Той дори не трепна.

— Разбира се. Виждам ви и сте красива, но ме привличате заради загрижеността си. Ясно ми е, че се тревожите за мен. — Той отново отмести поглед. — Не исках да прозвучи така. Имам предвид случая ви, а не себе си като мъж…

— Разбирам. Благодаря ви. Много мило.

Кевин отново седна и известно време никой от двамата не проговори.

— Но забележката ви е правилна — каза най-накрая тя. — Повечето серийни престъпници избират жертвите си заради онова, което представляват, а не заради някакви лични качества. Но точно педантичността, която Слейтър влага в този случай, ме кара да се чудя дали си нямаме работа с някакъв личен мотив. Замислям се дали не става въпрос за някоя идея фикс. Той е изключително заинтригуван от вас.

Кевин погледна встрани.

— Може би е просто педантична личност. — Изглежда ужасно му се искаше да отхвърли личностния мотив. — Вие сте профайлър — какъв е моят профил? — попита Кевин. — Въз основа на онова, което знаете, какво в мен би могло да изкара някой извън нерви?

— Нямам големи наблюдения…

— Не, само въз основа на онова, което знаете.

— Първи впечатления? Добре. Студент сте в семинарията. Приемате живота на сериозно и сте по-интелигентен от останалите. Грижовен, мил и внимателен. Живеете сам и имате съвсем малко приятели. Привлекателен сте и се държите самоуверено, въпреки няколкото нервни тика. — Докато изброяваше качествата му, през главата й мина мисълта, че Кевин е необичайно добър човек, не само невинен. — Но онова, което изпъква, е искрената ви невинност. Ако Слейтър няма някакъв личен мотив, то той ви мрази заради вашата невинност.

В Кевин имаше много повече, отколкото можеше да се види на пръв поглед. Как би могъл някой да не харесва, камо ли да мрази Кевин Парсън?

— Напомняте ми за брат ми — рече тя и веднага й се прииска да не го беше казвала.

Ами ако Гатанката искаше Дженифър да види приликите между Рой и Кевин? Ами ако беше избрал Кевин защото възнамеряваше отново да прекара Дженифър през онзи ад?

Чиста хипотеза.

Дженифър се изправи.

— Трябва да се връщам в лабораторията. Полицията ще пристигне скоро. Ако имате нужда от нещо или се сетите за нещо друго, обадете ми се. Ще оставя един от хората ми да наблюдава къщата. Обещайте ми, че никъде няма да ходите сам. Този човек обича да пуска малките си бомби, когато най-малко го очакват.