Тед Деккер - Три

— Кевин Парсън? — Тя отвори със замах портфейла си, за да му покаже значката. — Агент Питърс от ФБР. Мога ли да поговоря с вас?

— Разбира се. Заповядайте. — Той прокара пръсти през косата си. — Сам каза, че сигурно ще дойдете тази сутрин.

Тя му подаде вестника и влезе.

— Като че ли навсякъде сте на първа страница. Сам? Това да не е вашата приятелка от Министерството на правосъдието?

Стените бяха покрити с туристически постери. Странно.

— Всъщност мисля, че тя работи в Калифорнийското бюро за разследване. Но тъкмо се премести там. Познавате ли я? — Той изхвърли вестника обратно на верандата и затвори вратата.

— Обадила се е в полицията сутринта и е докладвала за бръмбарите. Мога ли да ги видя?

— Разбира се. Насам. — Той я поведе към кухнята. На плота стояха две кутийки кола — предишната вечер беше пил от тях, най-вероятно заедно със Сам. Във всяко друго отношение кухнята беше безупречна.

— Ето ги. — Той посочи към умивалника и изхвърли кутийките в малко кошче за отпадъци. Във водата бяха накиснати четири малки уредчета, които напомняха батерии за електронен часовник, един предавател за големи разстояния, който очевидно беше намерила в телефона и уред, който напомняше обикновен електрически разклонител.

— Когато ги прибираше, Сам носеше ли ръкавици?

— Да.

— Добро момиче. Не че ще открием нещо по тях. Съмнявам се, че нашият приятел ще прояви такава глупост, че да остави отпечатъци по играчките си. — Тя се обърна към него. — Нещо необичайно да се е случило през последните дванайсет часа? Някакви обаждания, странни неща?

Очите му потрепнаха едва забележимо. Много си припряна, Дженифър. Горкият човечец е още в шок, а ти веднага го подлагаш на разпит. Нуждаеш се от него толкова, колкото и той от теб.

Тя вдигна успокояващо ръка и се усмихна.

— Извинявайте. Чуйте ме само, нахлувам вътре и веднага започвам да ви разпитвам. Да започнем отначало. Можете да ме наричате Дженифър. — Тя протегна ръка.

Той потърси очите й и хвана ръката й. Също като дете, което се чуди дали да се довери на непознатия. За миг се почувства привлечена от погледа му, напълно разголена. Той задържа ръката й достатъчно дълго, за да я накара да се почувства неудобно. В него има някаква невинност , помисли си тя. Дори нещо повече. Наивност.

— Всъщност има още нещо.

Тя пусна ръката му.

— Така ли? За което не сте споменали пред полицията?

— Той ми се обади отново.

— Но вие не се обадихте в полицията?

— Не можех. Кача ми, че ако се обадя, ще направи нещо. Ще изпълни следващата си заплаха по-рано от предвиденото. — Той се огледа нервно, отмествайки за пръв път очи. — Съжалявам, малко съм изнервен. Не можах да спя много добре. Искате ли да седнете?

— С удоволствие.

Кевин издърпа един стол и я настани. Простосърдечно и кавалерски. Студент първа година в семинарията, който се е дипломирал в колежа с почести. Съвсем не от типа хора, които се събуждат на сутринта с мисълта да си създадат нови врагове. Той седна от другата страна на масата и небрежно прокара пръсти през косата си.

— Кога ви се обади?

— След като се прибрах снощи. Знае кога съм тук; знае кога излизам. Може да чуе всичко, което казвам. Най-вероятно ни подслушва.

— Нищо чудно. До час тук ще пристигне наш екип. Дотогава няма какво да направим във връзка с наблюдението му. Можем само да се опитаме да надникнем в главата му. Това ми е работата, Кевин; изкарвам си хляба като разгадавам хората. Но за да го направя, вие трябва да ми предадете всичко, което ви е казал. Вие сте моята връзка с него. Докато не го заловим, двамата с вас трябва да работим заедно. Без никакви тайни. Не ме интересува какво ви е забранил — искам да чуя всичко.

— Каза, че не трябва да казвам нищо на полицията. Освен това ме предупреди, че ФБР ще се намеси, но като че ли това не го притесняваше. Просто не иска градът да се побърква всеки път, когато ми се обади.

При тези думи тя без малко да изгуби самообладание. Убиецът беше очаквал ФБР. А дали очакваше Дженифър? Историята се повтаряше, нали? Той знаеше, че тя отново ще тръгне след него — дори го очакваше с нетърпение! Усети в устата си слаб вкус на желязо. Преглътна.

Кевин тупна с крак и я погледна, без да отмества очи. Погледът му не беше пронизващ или смущаващ. Обезоръжаващ, може би, но не по начин, който да я накара да се чувства неудобно — очите му излъчваха нещо, което не можеше да определи със сигурност. Може би невинност. Широко отворена, синя, изморена невинност.