Тед Деккер - Три

— Тук долу е тъмно, Кевин. Толкова тъмно.

Слейтър чака час. Два. Три. В късна доба излиза от колата и тръгва към къщата на Кевин.

Събота

Сутрин

Дженифър кръстоса крака и впери поглед в Пол Милтън, който седеше от другата страна на конферентната маса. Тя беше пристигнала в Лонг Бийч предишната вечер, посети мястото, където бе взривена колата на Кевин Парсън, проведе десетина телефонни обаждания и се регистрира в един хотел на булевард „Лонг Бийч“.

Цяла нощ се въртя в леглото, преживявайки отново онзи ден три месеца по-рано, когато Рой беше убит от Гатанката. Убиецът никога не казваше името си. Само задаваше гатанки. Беше задушил първите си четири жертви, като нанасяше удар на всеки шест седмици. При Рой използва бомба. Тя намери тялото му на парчета пет минути след като беше разкъсано от експлозията. Нищо не можеше да изтрие тази картина от съзнанието й.

След като все пак успя да поспи последните два часа, Дженифър се отправи към полицейското управление, където цял час чака останалите да се съберат.

След смъртта на Рой пред нея се разкриха кристално ясно основните принципи на живота, но същевременно тя изгуби всичките си стремежи. Беше приемала съществуването му за даденост и когато й го отнеха, тя започна отчаяно да се оглежда за всичко останало, което приемаше за даденост. Сладкият аромат във въздуха. Горещият душ в студените сутрини. Сънят. Докосването на друго човешко същество. Подкрепяха я обикновените неща в живота. Случилото се я научи, че животът не е това, което е, но все още не можеше да разбере какво е всъщност. Работата и повишенията вече й се струваха като нещо изкуствено. Забързаните хора, които изкачваха въображаемите стълбици на успеха, борейки се да бъдат забелязани.

Такива като Милтън. Той беше до мозъка на костите си ходеща медийна презентация в комплект с бежовия тренчкот, който сега висеше на закачалката в ъгъла. Когато тя пристигна в управлението, той тъкмо даваше пресконференция, точно по изгрев-слънце.

Нямаше нищо ново; всички бяха наясно с това. Приказките му, че медиите имат право да знаят, бяха просто димна завеса. Той просто си умираше да стои пред камерата. Не беше точно нейния тип.

Подобно мислене не беше особено професионално и тя бе наясно с това. Милтън беше служител в правоохранителната система и целите му бяха същите като нейните. И двамата бяха замесени в този случай, независимо от личностните им различия. Но след смъртта на Рой на Дженифър вече не й беше толкова лесно да изтиква встрани подобни нелепи усещания. Това бе основната причина Бюрото да не допуска агенти в нейното положение на предната линия, както се беше опитал да постъпи Франк.

Няма значение, тя ще превъзмогне всичко.

От лявата й страна седеше Нанси Стърлинг, най-опитният криминалист в Лонг Бийч. До нея бяха Гари Суонсън от щатската полиция и Майк Боуън от Бюрото за алкохол, тютюн и огнестрелни оръжия. Клиф Брансфърд, КБР, допълваше групата. Тя беше работила с Клиф и го намираше за изключително скучен, но достатъчно умен. Той правеше всичко по книга. По-добре да стои по-далеч от него, освен ако той не я потърси.

— Знам, че всички сте заинтригувани от случая по различни причини, но определено юрисдикцията е на ФБР — обвиненията срещу този тип включват и отвличане — каза Дженифър.

Милтън й отвърна, без да му трепне окото:

— Юрисдикцията може да е ваша, но градът е мой…

— Не се тревожете, тук съм, за да работя с вас. Препоръчвам разследването да се води от това управление. Така цялата информация ще минава през ръцете ви. Ще координираме всичко оттук. Не знам какви ще са предпочитанията на КБР и БАТО относно разпределението на екипите им, но лично аз предпочитам да работя от този кабинет. Това достатъчно ли е?

Милтън не отвърна нищо.

— Аз съм доволен — каза Брансфърд. — Ние сме си добре и в нашите кабинети. Що се отнася до мен, този случай си е ваш.

Брансфърд знаеше за Рой и я подкрепяше. Тя леко му кимна.

— Засега ще се въздържим — каза агентът на БАТО. — Но ако отново се появят експлозиви, ще изискаме по-голямо участие.

— Съгласна съм — отвърна Дженифър. Тя погледна Милтън. — Сър?

Той я изгледа от горе до долу и тя веднага разбра, че мнението й за него никога няма да се промени. Макар да беше предположил, че случаят е свързан с Гатанката, което беше много вероятно, предвид профила на убийствата в Сакраменто, Дженифър не вярваше, че той е наясно с личната й ангажираност със случая. Самоличността на Рой не беше официално обявена. Във всички случаи арогантността му въобще не я притесняваше.