Тед Деккер - Три

— Ще си получи заслуженото. Винаги така става. — Тя протегна ръка и разтърка рамото му. — Не се тревожи, скъпи мой рицарю. Ненапразно се издигнах толкова бързо в тази компания. Досега не е имало случай, който да не мога да разреша. — Тя се ухили палаво. — Нали ти казах, че ще стана ченге. И нямах предвид патрулен полицай.

Кевин въздъхна и се усмихна.

— Нямаш представа колко се радвам, че си ти. — Той се прокашля. — Не че се радвам, че е подгонил и теб…

— Разбрах те. — Тя запали двигателя. — Ще се справим с него, Кевин. Няма да позволя на някакъв си призрак от миналото или някой сериен убиец да ни разиграва така. Ние сме по-умни от този психопат. Ще видиш.

— И сега какво?

— Сега ще претърсим къщата за бръмбари.

Двайсет минути по-късно Сам държеше в облечената си в ръкавица ръка шест подслушвателни устройства. Едно от всекидневната, по едно от всяка тоалетна, по едно от всяка спалня и предавател от телефона.

Очите й блестяха като на футболист, който току-що е вкарал гол. Сам винаги преливаше от оптимизъм; това бе една от най-възхитителните й черти. Той се носеше около нея като аромат на парфюм. Според Кевин Сам притежаваше всичко необходимо, за да я приемат в ЦРУ, КБР или където пожелае.

— Няма да го забавим особено, но поне ще му покажем, че сме вътре в играта. Типове като него обикновено полудяват от кеф, ако решат, че противниците им стават небрежни.

Тя напълни умивалника с вода, пусна устройствата вътре и свали хирургическите ръкавици.

— При нормални обстоятелства бих ги взела със себе си, но ако съм права, този случай вече е под юрисдикцията на ФБР. Ще се разпищят на умряло. Утре сутрин ще се обадя в офиса, ще им обясня ситуацията и ще уведомя отдела на Милтън за това, че съм свързана със случая. Не че ги интересува — обзалагам се, че на сутринта градът ще е залят от всякакви агенти. По-добре да работя сама, отколкото с тях. — Тя говореше тихо, сякаш на себе си. — Казали са ти, че първо ще проверят за бръмбари?

— Да.

— Кажи им, че си открил тези из къщата. Ще се погрижа да ги проверят за отпечатъци. На този етап няма какво друго да кажеш на Милтън, така че го остави да си върши работата и не му се меси. Когато ФБР се свърже с теб, съдействай им. Аз трябва да свърша няколко неща. Разбрахме ли се?

— Ами ако се обади?

— Ако не съм тук, веднага ми звънни по мобилния. Тогава ще решаваме какво да правим. — Тя тръгна към изхода, но се обърна към него. — Слейтър ще се обади. Наясно си, нали?

Той кимна леко.

— Сега поспи. Ще го хванем. Той вече направи първата си грешка.

— Така ли?

— Замеси мен в игричката си. — Тя се ухили. — Родена съм за подобни случаи.

Кевин се приближи до нея, хвана ръката й и я целуна.

— Благодаря ти.

— Според мен ще е по-добре да отседна в „Хауърд Джонсън“. Не се обиждай, но нямаш допълнително легло, а кожените дивани ми напомнят за змиорки. А аз не спя със змиорки.

— Естествено. — Той беше разочарован само защото около нея се чувстваше толкова жив. В безопасност. За него тя бе абсолютното съвършенство. Естествено, той не беше точно Казанова, за да бъде обективен.

— Ще ти се обадя.

След миг вече я нямаше.

Слейтър седи в червен пикап на една пресечка от дома на Кевин и наблюдава отсам как Сам излиза на заден ход от алеята пред къщата и после потегля на юг.

— Ха така; ха така.

Той бавно цъква с език три пъти, за да се наслади изцяло на звука. Всъщност звуците са два — плътното изпукване, когато езикът се отлепя от небцето и цъкването, когато пльоква в събралата се под него слюнка. Подробности. От онези, на които повечето хора до смъртта си не са обръщали внимание, защото повечето хора са мърлячи, които идея си нямат какво всъщност означава да живееш.

Да живееш означава да си цъкаш с език и да се наслаждаваш на звука.

Бяха намерили бръмбарите. Слейтър се усмихна. Тя беше дошла и той беше ужасно доволен, че с пристигнала толкова бързо, парадирайки със слабото си дребно телце из къщата на онзи мъж, съблазнявайки го с порочния си език.

— Саманта — прошепва той. — Толкова се радвам да те видя отново. Дай целувка, скъпа.

Интериорът на старото шеви е безупречно чист. Заменил е черното пластмасово табло с махагоново, изработено по поръчка, което блести на лунната светлина. В черната кутия на съседната седалка се намират електронните уреди, които са му необходими за наблюдението му. Саманта намери шестте подслушвателни устройства, които беше очаквал да бъдат открити от полицията, но в къщата имаше още три, които дори ФБР нямаше да може да засече.