Тед Деккер - Три

— Голямото момче има нужда от помощта на момиче?

Кевин се ухили смутено. Въобще не се беше променила.

— Оказва се, че момичетата играят много важна роля в живота ми.

Тя повдигна вежди.

— Дадоха ми една седмица, за да си разопаковам багажа и да се нанеса. Кухнята ми е пълна с кашони. Случаят, който ми възложиха, когато пристигнах преди два месеца, беше сравнително лесен, но нещата се запекоха напоследък. Няма да се изненадам, ако ме извикат обратно по спешност.

— Калифорнийското бюро за разследване, а? Голяма промяна след Ню Йорк.

— Всъщност не, освен че съм на ново място. Успях да направя едно-две неща както трябва и шефът на отдела за момента с впечатлен от работата ми, но тепърва ще трябва да се доказвам. Същото беше и в ЦРУ, преди да се прехвърля на тази работа.

— КБР, ЦРУ — взех да се обърквам — каза Кевин. — Доволна ли си от промяната?

Тя го погледна и се ухили.

— По-близо съм до теб, нали?

Той кимна и смутено се извърна.

— Нямаш представа колко съм щастлив. Наистина.

— За нищо на света не бих го пропуснала.

— Не можеш ли да пуснеш някои връзки? — Той се обърна към нея. — Да ги убедиш да те оставят тук?

— Защото те познавам?

— Защото вече си замесена. Той те познава, за бога!

— Нещата не стават така. Ако не друго, това ще бъде повод за тях да ми отнемат случая. — Тя зарея поглед, потънала в мислите си. — Не се тревожи. Никъде няма да отида. КБР има няколко отдела, грубо стотина агенти. Моят отдел е уникален — повечето агенти не са го и чували. Ние работим извън системата, технически сме част от Бюрото, но сме под юрисдикцията на министъра на правосъдието. Занимаваме се с по-трудните случаи. Разполагаме с по-голяма свобода на действие и отговорност. — Тя го погледна. — Ти, скъпи мой, определено си част от тази отговорност. Повече, отколкото можеш да предположиш.

Кевин погледна през прозореца. Тъмно. Слейтър се криеше някъде там. Може би точно в този момент ги наблюдаваше. Усети как го побиват тръпки.

— И така. Какво мислиш?

Сам паркира до тротоара на една пресечка от къщата на Кевин.

— Мисля, че нямаме друг избор, освен да изпълним исканията на Слейтър. Засега те включват само теб. Това не е като някоя от онези ситуации, в които или ние спасяваме заложника, или те взривяват сградата. Тук или трябва да признаеш, или той ще ти взриви колата. Признанието не представлява опасност за обществото. — Тя кимна замислено. — Засега няма да намесваме полицията, както иска той. Но ще приемем искането му буквално. Той казва ченгета — значи никакви ченгета. Това изключва ФБР. Ще разкажем всичко на ФБР.

Тя свали стъклото на прозореца си и се загледа в небето.

— Освен това мисля, че Ричард Слейтър е човек, който някой от нас или и двамата познаваме. Мисля, че мотивът му е отмъщение и той възнамерява да го осъществи по начин, който няма да бъде забравен. — Тя го погледна. — Не може да няма някой, Кевин.

Той се поколеба и реши да й отпусне част от истината.

— Няма никой. Единственият враг, който си спомням да съм имал, е онова момче.

— Кое момче?

— Знаеш го. Сещаш ли се за момчето, което те шпионираше, когато бяхме още деца? Онова, което ме наби?

Тя се ухили.

— Същото, от което ме спаси?

— Попитах Слейтър дали е момчето — рече Кевин.

— Така ли? Пропусна да споменеш тази малка подробност.

— Това няма значение.

— Казах всички подробности, Кевин. Не ме интересува дали са без значение за теб. Ясно ли е?

— Да.

— Какво ти каза той?

— Той каза: „Какво момче?“. Не е той.

Тя не отговори нищо.

Край тях мина една кола. Джип с ярки стопове.

— Някога чувал ли си за убиеца, наричан Гатанката? — попита Сам.

Кевин се надигна.

— По новините тази вечер.

— Гатанката получи този прякор заради няколко убийства, извършени в Сакраменто през последните дванайсет месеца. Последната му жертва е от преди три месеца — брат на един агент от ФБР, който бил по следите му. Мога да ти гарантирам, че ФБР веднага ще захапят този случай. Същият начин на действие. Мъж се обажда по телефона, задава гатанка и след това изпълнява наказанието, ако тя не бъде отгатната. Нисък, дрезгав глас. Наблюдение със сложни технически средства. Звучи като същия тип.

— Само че…

— Само че защо е избрал точно теб? И защо мен? — попита Сам. — Би могъл да е имитатор.

— Може би се мъчи да ни обърка. Очевидно си пада по игричките. Може би по този начин просто засилва тръпката. — Кевин наведе тава и започна да масажира слепоочията си. — Тази сутрин аз и доктор Франсис проведохме дискусия за злото у човека. На какво е способен обикновеният човек. Питам се аз какво бих направил, ако се срещна с този мъж. — Той си пое дълбоко дъх. — Трудно ми е да повярвам, че подобни хора наистина съществуват.