Тед Деккер - Три

Кевин усети как главата му се издува. Дали беше от гняв или просто чист ужас, не можеше да каже със сигурност, но той събра смелост и извика:

— Хей!

Момчето се обърна. Двамата се втренчиха един в друг и останаха така една дълга, безмълвна минута. Момчето пристъпи напред и Кевин побягна. Стрелна се през поляната, размахвайки кльощавите си ръце и крака максимално бързо. Прескочи оградата, изкатери се до спалнята си и затвори прозореца, уверен, че е вдигнал такъв шум, че е събудил всички в къщата.

Десет минути по-късно всички продължаваха да спят в пълна тишина. Но Кевин не можеше да затвори очи. В малката стая се чувстваше като в капан. Какво ли правеше момчето? Всяка нощ ли дебнеше Сам? Всяка, нали? Кевин го беше засичал само два пъти, но нямаше как да знае от колко време шпионира Сам.

Мина един час, но Кевин не можеше да затвори очи, камо ли да заспи. Тогава чу почукване по прозореца си. Рязко седна в леглото си. Сам! Изпълзя на колене и повдигна щората.

Момчето седеше до задната ограда, виждаха се главата и раменете му. Гледаше право в Кевин и си подхвърляше нещо. Нож.

Кевин пусна щората и се шмугна под завивките. Лежа, треперейки, в продължение на два часа, преди да се осмели отново да надникне, много предпазливо, като едва повдигна щората. Момчето беше изчезнало.

Следващите три дни се източиха кошмарно бавно. Всяка нощ той надничаше през прозореца по стотина пъти. Всяка нощ в задния двор се виждаха единствено кучешката колиба и бараката. Всяка нощ той се молеше отчаяно Сам да го посети. Тя му беше казала, че ще ходи на лагер, но той не можеше да се сети кога би трябвало да замине. Тази седмица ли беше?

Четвъртата нощ вече не издържа. Близо час обикаля напред-назад из стаята си, като на всеки няколко минути надничаше през прозореца. След това реши, че ще отиде да види Сам, преди тревогата да го убие.

Измина разстоянието до къщата й за половин час, използвайки дърветата на поляната за прикритие. Нощта беше тиха. Когато най-накрая подаде глава над тяхната ограда, стаята й беше тъмна. Огледа двора. Момчето го нямаше. Сам беше изчезнала, както и момчето.

Тогава облекчено приседна на земята до оградата. Сигурно беше отишла на лагер. Може би момчето я беше последвало там. Не. Това беше глупава мисъл. Как би могло едно момче да последва някакво момиче чак до лагера?

Кевин се върна на поляната и тръгна към къщи, като за пръв път от близо седмица се чувстваше спокоен. Може би момчето се беше преместило. Може би беше намерило нещо друго, с което да ангажира ненормалното си малко мозъче.

А може би се беше промъкнал в стаята на Сам и я беше убил.

Кевин се сепна. Не. За това щеше да се разчуе. Баща й е полицай и…

В главата му се удари някакъв тъп предмет и той залитна. От устата му се откъсна тих стон. Нещо се уви около гърлото му и го дръпна нагоре.

— Чуй ме добре, дребен мухльо, знам кой си и не те харесвам! — изръмжа някакъв глас в ухото му. Човекът го блъсна встрани и го запрати към едно дърво. Кевин се озова на една ръка разстояние от нападателя си. Момчето.

Ако главата му не пулсираше толкова болезнено, сигурно щеше да изпадне в паника. Вместо това той просто го гледаше и се опитваше да се задържи на крака.

Момчето се ухили. Отблизо лицето му напомняше на Кевин за глиган. Беше по-голям от него и по-висок с около две педи, но все още млад, с пъпчасало лице и татуировка на нож върху челото. Миришеше на мръсни чорапи.

Момчето приближи лицето си на няколко сантиметра от неговото.

— Ще те предупредя само веднъж, смотаняк. Това момиче е мое, не твое. Ако те хвана още веднъж да я зяпаш, ще я убия. Ако те хвана още веднъж да се промъкваш при нея, може да убия и двама ви. Чуваш ли ме?

Кевин просто стоеше вцепенен.

Момчето го плесна по бузата.

— Чу ли ме?

Кевин кимна.

Момчето отстъпи назад и го погледна. Грозна усмивка изкриви лицето му.

— Мислиш си, че си влюбен в оная малка пачавра, а? Твърде си глупав и твърде малък, за да знаеш какво е любовта. Същото се отнася и до нея. Аз ще я науча на любов, малкия, и нямам нужда от някой смотаняк като теб да ни разваля свалката. — Той отстъпи назад.

Тогава Кевин за пръв път видя ножа в ръката на момчето. Мислите му се проясниха. Момчето забеляза погледа му и бавно вдигна ножа.

— Имаш ли представа какво може да причини едно двайсетсантиметрово острие на нещастник като теб? — Момчето завъртя ножа. — Знаеш ли колко убедително действа едно ярко блестящо острие върху младо момиче?