Тед Деккер - Три

Двамата със Саманта бяха станали най-добри приятели. Онова, което превръщаше тяхното приятелство в нещо специално, бяха нощните им обиколки, които те пазеха в тайна. От време на време той виждаше и други деца, но никога не разговаряше с тях. Майка не харесваше това. Но доколкото знаеше, тя така и не разкри малката му тайна за прозореца. Всеки път, когато той се измъкваше навън, за да се види с нея — когато планираха предварително срещата си, или когато Сам просто идваше и почукваше по прозореца, а понякога дори когато самият той излизаше и почукваше по нейния прозорец.

Той никога не разказа на Сам какво се случва в къщата. Искаше, разбира се, но не можеше да й каже, макар че не беше сигурен дали не се досеща. Времето, което прекарваше с нея, беше специално, защото то бе единствената част от живота му, която не беше свързана с къщата. И той предпочиташе да си остане такава.

В частното училище, което посещаваше Сам, имаше часове целогодишно, затова тя беше винаги заета през деня, но Кевин и без това не можеше да се измъква навън денем. Майка щеше да го усети.

— Защо никога не искаш да играеш в парка? — попита го веднъж Сам, след като дълго се бяха разхождали по поляната. — С Томи и Линда ще си паснете много добре.

Той сви рамене.

— Просто не искам. Те ще се раздрънкат.

— Можем да ги накараме да се закълнат да не го правят. Те ме харесват; ще обещаят да си мълчат. Биха могли да влязат в клуба ни.

— И без тях сме си добре, нали? Защо са ни?

— Ами трябва да започнеш да се срещаш и с други хора, Кевин. Нали се сещаш, вече си голям. И без това не разбирам защо майка ти не ти позволява да излизаш да си играеш навън. Това си е доста гадно…

— Не говори така за нея!

— Ами гадно си е!

Кевин наведе глава, усещайки, че се задушава. Известно време стояха мълчаливо.

Сам сложи ръка на рамото му.

— Съжалявам.

Начинът, по който го каза, го просълзи. Саманта беше толкова специална.

— Съжалявам — повтори тя. — Все пак това, че е различна, не означава, че е гадна. Различни хора — различни идеали, нали?

Той я погледна неуверено.

— Така се казва. — Тя избърса сълзата, която се беше процедила от едното му око. — Добре поне че майка ти не е от онези родители, които тормозят децата си. Чувала съм баща ми да говори за такива неща. — Тя потрепери. — Някои хора са ужасни.

— Мама е принцеса — каза меко Кевин.

Тя се усмихна учтиво и кимна.

— Никога не те е удряла, нали, Кевин?

— Да ме удря ли? Че защо?

— Не е, нали?

— Никога! Изпраща ме в стаята ми и ме кара да си чета книгите. Това е всичко. Защо изобщо човек трябва да удря някой друг?

— Не всички са мили като теб, Кевин. — Сам го хвана за ръката и двамата започнаха да вървят. — Мисля, че баща ми знае за нас.

Кевин се отдръпна.

— Какво?

— Зададе ми някои въпроси. От време на време мама и татко говорят за твоето семейство. Все пак той е ченге.

— Ти… каза ли му нещо?

— Разбира се, че не. Не се тревожи. Тайната ти е на сигурно място.

Двамата продължиха да вървят, хванати за ръце.

— Харесваш ли Томи? — попита Кевин.

— Томи ли? Разбира се.

— Имам предвид той… нали се сещаш…

— Дали ми е гадже? Не се бъзикай с мен.

Кевин се изчерви и се изкиска. Стигнаха до голямото дърво зад къщата й и Сам спря. Тя се обърна към него и го хвана за ръцете.

— Нямам други гаджета освен теб, Кевин. Харесвам те.

Той погледна в ясните й сини очи. Лекият бриз разроши косата й и тя се разлюля, огряна от ярката луна. Саманта беше най-красивото същество, което Кевин беше виждал. Беше толкова поразен от нея, че дори му беше трудно да говори.

— Аз… също те харесвам. Сам.

— Тогава значи сме тайни любовници — произнесе нежно тя и изведнъж изражението на лицето й омекна. — Досега не съм целувала момче. Мога ли да те целуна?

— Да ме целунеш? — Той преглътна.

— Да.

Гърлото му изведнъж пресъхна.

— Да.

Тя се наведе напред и притисна устни към неговите.

После се отдръпна и двамата се погледнаха с широко отворени очи. Сърцето на Кевин туптеше в ушите му. Трябваше да направи нещо! Преди да изгуби самообладание, той се наведе напред и й върна целувката.

Нощта като че ли изчезна за тях. Той се носеше в облаците. Двамата се спогледаха смутено.

— Трябва да вървя — каза тя.

— Добре.

Тя се обърна и се затича към къщата си. Кевин се завъртя и се устреми към дома, без да е сигурен, че краката му допират земята. Наистина харесваше Саманта. Харесваше я много. Може би дори повече, отколкото харесваше майка си, а това беше почти невъзможно.