Тед Деккер - Три

Кевин стъпи върху втвърдената пепел и хукна през двора към кучешката колиба. Оставаше му по-малко от минута. Отпусна се на едно коляно, надникна вътре и беше възнаграден с изръмжаване.

— Спокойно, Деймън. Това съм аз, Кевин. — Старият черен лабрадор беше изкуфял и сприхав, но незабавно разпозна гласа на Кевин. Той изскимтя и изкуцука навън. Към каишката му беше прикачена верига.

— Какво си мислиш, че правиш? — попита настоятелно Белинда.

— Добро момче. — Кевин завря главата си в старата кучешка колиба и се взря с присвити очи в здрача. Не се виждаше никаква бомба. Изправи се и обиколи малката колибка.

Нищо.

— Какво прави той, Принцесо?

При звука на чичовия му глас, Кевин се обърна към къщата. Юджийн стоеше на задната врата и го гледаше втренчено. Носеше обичайните си ботуши в английски стил и панталони за езда, комплектувани с тиранти и барета. Според Кевин кльощавият мъж приличаше повече на жокей, но в очите на Белинда той беше принц. Беше носил все същия костюм през последните десет години. Преди това се обличаше като Хенри V, което караше дребничкия мъж да изглежда непохватен и тромав.

Белинда стоеше до къщата и наблюдаваше Кевин с бдителни очи. Щорите на прозореца до нея, където се намираше някогашната стая на Кевин, се повдигнаха. Боб надникна навън. През тези три чифта очи миналото се взираше в него.

Той погледна към часовника си. Трийсет минути бяха минали и заминали. Наведе се и потупа кучето по главата.

— Добро момче.

После го пусна от каишката, хвърли веригата настрани и тръгна обратно към вратата.

— Какво си мислиш че правиш в моя дом? — попита Белинда.

— Реших, че няма да е зле да се поразходи малко.

— Дойде чак дотук, за да пуснеш стария кьорчо от веригата му? За каква ме вземаш? Да не ме мислиш за идиотка? — Тя се обърна към кучето, което вървеше по петите на Кевин. — Деймън! Марш в колибата! Марш!

Кучето се спря.

— Недей просто да стоиш там, Юджийн! Оправи се с това животно!

Юджийн веднага се оживи, пристъпи към кучето и протегна кльощавата си ръка.

— Деймън! Лошо куче! Марш обратно! Марш в колибата.

Кучето го гледаше безизразно.

— Опитай с треньорския си акцент — каза Белинда. — Вкарай малко властност в гласа си.

Кевин ги гледаше. Отдавна не ги беше виждал такива. Бяха се потопили изцяло в ролите си. За тях той не съществуваше. Трудно му беше да повярва, че е израснал заедно с тези двамата.

Юджийн се изпъна в цял ръст, колкото и дребен да беше той, и се изпъчи.

— Марш, куче! Връщай се в колибата или ще заиграе камшикът! Марш оттук! Марш оттук веднага !

— Недей просто да стоиш там; тръгни към него, сякаш наистина възнамеряваш да го направиш! — сопна му се Белинда. — И няма да е зле да му изревеш нещо!

Юджийн се приведе и направи няколко решителни крачки към кучето, ръмжейки като мечка.

— Не, не като животно, идиот такъв! — извика Белинда. — Изглеждаш като пълен глупак! Той е животното; ти си господарят. Дръж се като такъв. Изреви му като човек! Като господар!

Юджийн отново се изпъна и протегна ръка, озъбвайки се.

— Марш в клетката, паразит такъв! — изрева прегракнало той.

Деймън изскимтя и побягна обратно към колибката си.

— Ха! — Юджийн се изправи триумфиращо.

Белинда запляска с ръце и се изкиска доволна.

— Виждаш ли? Не ти ли казах? Принцесата знае…

Изведнъж приглушена експлозия повдигна колибката на трийсетина сантиметра във въздуха, след което отново я стовари на земята.

Четиримата стояха неподвижно — Белинда до ъгъла, Боб на прозореца, Юджийн до вратата, а Кевин насред двора, втренчени недоверчиво в димящата кучешка колибка.

Кевин не можеше да помръдне. Деймън?

Белинда пристъпи напред и се спря.

— К… какво беше това?

— Деймън? — Кевин хукна към колибката. — Деймън!

Но още преди да стигне до нея, вече знаеше, че кучето е мъртво. Пепелта пред входа й бързо потъмняваше от кръвта. Той надникна вътре и веднага се дръпна назад. В гърлото му се надигна жлъч. Как беше възможно това? От очите му потекоха сълзи.

Разнесе се силен писък. Обърна се и видя Белинда да тича с протегнати ръце и покрусено лице. Той бързо отскочи от пътя й. На верандата Юджийн крачеше напред-назад и мърмореше несвързано. Боб беше опрял лице в стъклото и се кокореше.

Белинда погледна в димящата колиба на Деймън и отстъпи, залитайки назад. Юджийн спря и я погледна. Кевин усети, че му се завива свят. Но причината за замаяността не беше Деймън. А Принцесата. Не Принцесата — а Майка!