Тед Деккер - Три

— Някакъв тип, който се нарече Слейтър, ми взриви колата.

Мълчание.

— Сам? — Гласът на Кевин потрепна. Изведнъж усети, че е готов да заплаче. Погледът му се замъгли. — Сам, моля те, имам нужда от помощта ти.

— Някой на име Слейтър е взривил колата ти — повтори бавно тя. — Разкажи ми повече.

— Обади ми се на мобилния и ми даде три минути да призная някакъв грях, за който съм щял да се досетя от гатанката му. Кое пада, но никога не се пуква? Кое се пуква, но никога не пада? Успях да откарам колата до канавката край един „Уол Март“ и тя се взриви.

— Мили… Сериозно ли говориш? Има ли ранени?

— Не. Аз просто…

— ФБР разследва ли случая? Мили боже, прав си — тъкмо пуснах телевизора. Дават го по всички новини.

— Саманта, чуй ме! Този тип отново ми се обади. Каза, че разполагам с трийсет минути, за да отгатна още една гатанка или той ще взриви друга бомба.

Сам веднага превключи на друга вълна.

— Гатанки. Сигурно се шегуваш. Преди колко време?

Той погледна към часовника си.

— Пет минути.

— Обади ли се в полицията?

— Не. Предупреди ме да не звъня на ченгетата.

— Глупости! Веднага се обади на главния детектив. Прекъсваме разговора и веднага им се обаждаш, чуваш ли ме, Кевин? Не може да позволяваш на тоя тип да си играе играта. Трябва да му отнемеш предимството.

— Той каза, че бомбата ще убие най-добрия ми приятел, Сам. Освен това знам, че ме чува. Като че ли знае всичко. Доколкото мога да кажа, той ме наблюдава дори в момента!

— Добре, успокой се. По-леко. — Тя замълча, размишлявайки. — Хубаво, не се обаждай на ченгетата. За кого говори Слейтър? Кои са ти приятелите там?

— Аз… това е проблемът. Всъщност нямам никакви.

— Не може да нямаш. Просто ми кажи имената на трима души, които смяташ за свои приятели и аз ще уведомя властите. Хайде, давай.

— Ами единият е декан в семинарията, доктор Джон Франсис. Пасторът в църквата ми — Бил Стронг. — Той се опита да се сети за някой друг, но нито едно име не му мина през ума. Имаше много познати, но всъщност никой от тях не би могъл да нарече истински приятел, камо ли най-добър приятел.

— Добре, това е достатъчно. Изчакай малко.

Тя остави слушалката на телефона.

Кевин надигна тениската си и избърса потното си лице. 4:24. Разполагаше с времето до 4:45. Хайде, Саманта! Той закрачи напред-назад. В живота ти е бил приятел, но смъртта разваля всичко. Какво…

— Кевин?

— Тук съм.

— Добре, обадих се анонимно на полицията в Лонг Бийч и ги предупредих, че Франсис и Стронг може би се намират в непосредствена опасност. Това е достатъчно да ги преместят оттам, където се намират в момента, и това е всичко, което можем да направим на този етап.

— Разговаря ли с Милтън?

— Той ли води разследването? Не, но съм сигурна, че ще получи съобщението. Доколко си сигурен, че този тип ще откачи, ако се обадиш в полицията?

— Той вече е откачил! Каза ми да говоря само когато ми позволи и сега ще взриви тази бомба само защото си позволих да се обадя!

— Добре. Сигурно всеки момент ще получиш обаждане от полицията, за да проверят следата, която им дадох. Имаш ли обаждане, оставено на изчакване?

— Да.

— Не му обръщай внимание. Ако говориш с полицията, Слейтър ще разбере. Каква е гатанката?

— Има още нещо, Сам. Слейтър те познава. Всъщност той ми предложи да ти се обадя. Аз… Според мен е някой, когото и двамата познаваме.

Слушалката заглъхна за няколко секунди.

— Познава ме. Какъв грях иска да признаеш?

— Не знам!

— Добре, ще обсъдим това по-късно. Времето изтича. Каква е гатанката?

— В живота ти е бил приятел, но смъртта разваля всичко.

— Противоположности.

— Противоположности?

— Кое пада, но никога не се пуква? Кое се пуква, но никога не пада? Отговор: Зората и нощта. В живота ти е бил приятел, но смъртта разваля всичко — за това не се сещам, но пак са противоположности. Някакви идеи?

— Не. Нямам представа. — Нощта пада, зората пуква. Хитро. — Това е истинска лудост ! — Последната дума процеди през зъби.

Тя замълча за миг.

— Ако знаехме какъв грях има предвид, това щеше да ни подскаже отговора на гатанката. Какъв грях криеш, Кевин?

Той спря да крачи.

— Никакъв. Всякакви! Какво очакваш да направя, да разтръбя всичките си грехове пред света? Като че ли той очаква да направя точно това.

— Явно някое от нещата, които си направил, е вбесило този тип. Помисли върху това, както и върху гатанката. Откриваш ли някаква връзка?