Тед Деккер - Три

Франк разпери ръце.

— Очевидно си била уведомена.

Тя го погледна.

— Случило се е преди пет часа! Вече трябваше да съм в Лонг Бийч.

— Току-що разговарях с шефа на тамошната полиция. Утре сутрин ще бъдем там.

Ние? Той проявяваше предпазливост. Тя се приближи до бюрото му с ръце на хълбоците.

— Добре, край с инсинуациите. Какво става тук?

Франк се усмихна.

— Моля те, Дженифър, седни. Поеми си дъх.

Тонът на гласа му не й хареса. Спокойно, момиче. Този мъж държи живота ти в ръцете си.

— Той е бил, нали?

— Все още не разполагаме с достатъчно информация. Седни. — Погледите им се срещнаха. Тя седна на единия от големите столове пред бюрото му и кръстоса крака.

Франк почука разсеяно с пръст по бюрото си.

— Мислех си да изпратя Крейг да работи на терен, а теб да оставя тук да поемеш координацията.

Дженифър усети как лицето й пламва.

— Този случай е мой! Не можеш просто така да ми го вземеш!

— Да съм казал, че ти го вземам? Не си спомням да съм употребил тази дума. Освен това ако не си забелязала през тези шест години, докато работиш в Бюрото, ние често въртим агентите по най-различни причини.

— Никой друг не познава този случай толкова добре като мен — каза тя. Всъщност шефът й нямаше да го направи. Беше твърде ценна за това разследване!

— Една от причините е връзката между агента и някоя от важните страни, включително жертвите.

— От близо година му дишам във врата — каза Дженифър. След това позволи на отчаянието да се промъкне в гласа й. — За бога, Франк! Не можеш да ми причиниш това.

— Той уби брат ти, Дженифър.

Тя го погледна твърдо.

— И това изведнъж се превръща във фактор? Според мен фактът, че той е убил Рой ми дава правото да го преследвам до дупка.

— Моля те, знам, че ти е трудно, но искам да се опиташ да погледнеш обективно на нещата. Рой беше последната жертва на убиеца. Три месеца оттогава не сме чували и гък от него. Някога задавала ли си си въпроса, защо е избрал точно Рой?

— Случвало се е — отвърна тя. Разбира се, че се беше чудила. Отговорът беше очевиден, но неизказан.

— Той уби четирима души в района на Сакраменто, преди да започнеш да се приближаваш до него. Пет минути не ти стигнаха да го арестуваш. Той се засегна и избра някой, който ти беше близък. Рой. Изигра малката си игра на гатанки и когато отново го доближи, уби Рой.

Дженифър не сваляше поглед от него.

Шефът й протегна ръка.

— Не, не исках да прозвучи като…

— Твърдиш, че Гатанката е убил брат ми заради мен? Имаш дързостта да стоиш там и да ме обвиняваш, че имам вина за екзекуцията на собствения ми брат?

— Казах, че нямам предвид това. Но е много вероятно да е избрал Рой заради твоето участие в разследването му.

— И това е оказало влияние върху работата ми?

Той се поколеба.

Дженифър затвори очи и бавно си пое дъх.

— Вменяваш ми думи, които не съм казал — рече Франк. — Виж какво, съжалявам много, наистина. Не мога да си представя дори колко ти е тежко. Не мога да се сетя за някой по-подготвен от теб, който да тръгне след тази откачалка, но уравнението се промени след като уби брат ти. Този човек ти има зъб. Ти си важна страна и честно казано, животът ти е в опасност.

Тя отвори очи.

— Не ми излизай с тези глупости за опасността, Франк. Ние сме абонирани за нея. Нали осъзнаваш, че Гатанката иска точно това. Знае, че аз съм най-голямата заплаха за него. Освен това е наясно, че ти ще ме изтеглиш от разследването точно заради причините, които изреди. Той иска да бъда изтеглена.

Тя говореше убедително, но само защото преди много години се беше научила да потиска емоциите си. В повечето случаи. Бюрото й помогна. Дълбоко в себе си искаше да изкрещи на Франк къде може да си завре обективността.

Той въздъхна.

— Дори не знаем дали е същият убиец. Може да е някой имитатор; може да няма никаква връзка. Тук имаме нужда от човек, който внимателно да сглоби всичко.

Гатанката беше започнал да играе малката си смъртоносна игра около година по-рано. Избираше жертвите си според най-различни критерии и след това ги следеше, докато не опознаеше изцяло ежедневието им. Гатанките се появяваха изведнъж. Той даваше на жертвите си определен период от време за разгадаването им, заплашвайки, че в противен случай ще ги убие. Изобретателно и хладнокръвно.

Брат й Рой Питърс беше трийсет и три годишен адвокат, който наскоро беше нает от кантората „Брадсуърт и Бикс“ в Сакраменто. Изключителен мъж с чудесна съпруга, Сенди, която работеше за Червения кръст. Но по-важното бе, че Рой и Дженифър бяха неразделни още от университета, където и двамата учеха право. Рой беше купил на Дженифър първия й велосипед, не защото баща им не можеше да си го позволи, а просто защото искаше. Рой я беше научил как да го управлява. Рой проверяваше всяко от момчетата, с които излизаше, което често я дразнеше. Брат й беше нейната сродна душа и никой мъж не можеше да се сравнява с него.